Ари Тор извади бележник от джоба си и го отвори на страницата, където бе водил бележки, подготвяйки се за срещата тази вечер:
— Никулас е на мнение, че Йорун е отнела живота си — продължи той. — Каза, че бил сигурен в това. За да съм точен, той каза: „Мариус често го намекваше, когато говорехме. Каза, че тъмнината се отразявала много зле на някои от тях“. След като погледнах нещата от тази доста по-различна гледна точка, реших да попитам за това Никулас. Свързах се с него днес и успях да уредя човек от персонала в дома за възрастни да му зададе няколко въпроса, тъй като старецът е прекалено глух, за да използва телефон. Успя да ми даде напълно адекватно обяснение. Да, Мариус често му разказвал колко трудно било за Йорун да се приспособи към условията там, но същото се отнасяло и за Гудфина.
— Тя не ти ли го е споменавала? — обърна Делия очи към Хедин. Ари Тор мълчеше и чакаше.
— Не, не бих казал, че някога го е споменавала — отвърна Хедин унило.
— Да, Никулас останал с впечатлението, че животът в Хединсфьордюр бил много по-голямо изпитание за Гудфина, отколкото за Йорун. Гудфина се мъчела да се справи с дългата тъмнина и изолацията, но за това почти не е споменавано. Навярно Гудмундюр е искал да си държат устите затворени. Отношението към психическите заболявания е било много по-негативно, отколкото е сега.
— Напълно вярно — подкрепи го Делия. — Хората не говореха за подобни неща.
— Подозирам, че Антон е знаел за състоянието ѝ. Според Торвалдюр, приятеля на Антон, „господарката на къщата“ с всеки изминал ден ставала все по-особена и аз приех, че Антон е имал предвид Йорун. Затова говорих пак с Торвалдюр, просто за да се уверя, че не бъркам, но се оказа, че той е имал предвид Гудфина, защото винаги е гледал именно на нея като на „господарка на къщата“.
— Хората често реагират зле на подобни условия — намеси се Кристин. — Това може да доведе дори до клинична депресия, която трябва да бъде лекувана бързо и правилно.
— И така, ако това е бил случаят — продължи Ари Тор, — Гудмундюр вероятно е искал да направи всичко възможно да държи устите им затворени.
— Ти нали каза, че е изпратил момчето да учи в Норвегия? — попита Делия.
— Точно така — отвърна Ари Тор с усмивка. — Човекът е можел да си го позволи, но Антон вероятно е знаел не само това, затова Гудмундюр е имал основателна причина да го изпрати в чужбина.
Хедин отново скочи на крака.
— Какво, по дяволите, намекваш за баща ми, младежо? Той беше добър човек.
— Хайде, хайде — намеси се Делия, която също се изправи.
— Иска ли някой още кафе? — предложи тя и започна да долива чашите на масата, които почти никой не беше докоснал.
— По-внимателно сега — прошепна Кристин на Ари Тор.
— Подозирам, че Гудмундюр е имал своята напълно основателна причина да плати за образованието на Антон и да подкрепя финансово Йорун и Мариус, които са живели в бедност, докато той не ги е спасил — каза Ари Тор.
Той млъкна и в кухнята настъпи оглушителна тишина. Делия изглеждаше притеснена, сякаш би предпочела гостите ѝ да си тръгнат. Хедин остана прав, с буреносно лице.
— Да видим — продължи Ари Тор. — Мариус притежава апартамент без никакви дългове и ипотеки, плюс това има пари в спестовна сметка, които не е пипнал десетилетия наред, пари, изядени вече от инфлацията. Помолих един човек да прегледа внимателно съдържанието на кутията с документите му, да провери сметките му, а също и наличната информация за покупката на апартамента. Две неща изпъкнаха. Едното е плащането на жилището, сумата в спестовната книжка на Мариус, която е била преведена през лятото на 1956 година. Няма начин да се види откъде е дошъл преводът, но подозирам, че е изпратен от Гудмундюр.
— Край. Стига толкова. Тези безкрайни, неподкрепени с нищо теории за баща ми… — възмути се Хедин и тръгна към вратата. — Отивам си.
— Почакай минутка — помоли го Ари Тор.
Хедин спря и се обърна с лице към тях от коридора.
— Успяхме да намерим оригиналните документи за продажбата на апартамента на Мариус в Рейкявик. Първоначално е бил притежание на фирма в Сиглюфьордюр, която е прехвърлила собствеността на Мариус. Това става след авантюрата в Хединсфьордюр и което е още по-важно, няма индикации, че Мариус е платил нещо за апартамента. — Ари Тор погледна в бележника си и прочете името на фирмата.