Ричард Касъл
Ледена жега
(Ники Хийт-4)
ЕДНО
— О, да, точно така, Руук — каза Ники Хийт. — Точно това искам, точно така. — По врата и гърдите му се стече вадичка пот. Той простена и леко прехапа езика си. — Не спирай още, продължавай. Точно така. — Тя се наведе над него, доближи лице съвсем близо до неговото и прошепна: — Да, точно така. Най-важен е ритъмът. Браво. Как се чувстваш?
Джеймисън Руук се вторачи в нея, присви очи и изохка. После мускулите му омекнаха и той отпусна глава назад. Ники се намръщи и стана.
— Не може да ми причиняваш това. Не мога да повярвам, че спираш!
Той пусна гирите на черния гумен под до пейката за упражнения.
— Не спирам — обясни Руук, пое си дъх и се закашля. — Просто приключих.
— Не си приключил.
— Десет повторения, толкова направих!
— Аз преброих друго.
— Това е, защото се разсейваш. Освен това тази физиотерапия е за мое добро, защо ще пропускам?
— Защото веднъж се обърнах и ти реши, че не гледам.
Той изсумтя и попита:
— Гледаше ли?
— Да, направи само осем. Да ти помагам с физиотерапията ли искаш, или да си затварям очите?
Един от членовете на ексклузивния фитнес салон на Руук мина зад нея, за да си вземе гири и тя се обърна, за да провери дали е чул детинската им разправия. Ако се съдеше по тенекиената врява, която се носеше от слушалките в ушите му, единственото, което беше чул, бяха гласовете на Black Eyed Peas1, които го уверяваха, че нощта ще бъде страхотна, докато той се взираше в огледалото. Хийт не можеше да реши на какво мъжът се възхищава повече — на наскоро присадената си коса или на гръдните мускули, които издуваха дизайнерската му фланелка.
Зад нея Руук се изправи.
— Хубави цицестиси, нали?
— Шшт, ще те чуе!
— Съмнявам се. Освен това от кого мислиш, че чух думата?
Мъжът с цицестисите хвана погледа й и благоволи да й намигне от огледалото. Явно удивен, че коленете й не се подкосиха, той остави гирите и се премести на уредите. Точно заради такива моменти Ники Хийт предпочиташе да тренира в любимия си фитнес клуб в центъра — старомоден, с боядисани панелни стени, постоянно бучащи тръби и клиентела, която ходеше там да тренира, а не да се перчи. Когато физиотерапевтът на Руук, когото той наричаше Гитмо Джо2, се обади да заяви, че тази сутрин е болен, Ники предложи да провежда тренировките вместо него и първо си помисли за своя салон, но и той си имаше недостатъци. Тоест, един — Дон, бившият военноморски тюлен, с когото си партнираше по бойни изкуства и с когото се бяха въргаляли и в леглото, а не само на постелките. Времето, когато Дон й беше треньор с екстри, бе отминало, но Руук не знаеше нищо за него и тя не виждаше смисъл да рискува да го изложи на такава неловка среща.
— Не знам за теб — изпъшка Руук, докато бършеше лицето си, — но аз съм готов да си взема душ и да закуся.
— Звучи чудесно — отвърна тя и му подаде гирите. — Веднага след следващия ти сет.
— И друг ли има? — Той продължи да се прави на невинен още известно време, после дръпна гирите от ръцете й. — Знаеш ли, Гитмо Джо може да е син на маркиз дьо Сад и Дарт Вейдър, но поне не ме тормози толкова. А дори не съм отнасял куршум, за да му спася живота!
— Едно — бе единственият й отговор.
Двамата се шегуваха, но онази нощ на пристанището за отпадъци на река Хъдсън преди два месеца тя реши, че го е загубила. После докторът от спешното отделение я увери, че не е била далеч от истината. В момента, в който Хийт повали и обезоръжи едното корумпирано ченге в склада за отпадъци, не по-малко корумпираният му партньор стреля по нея от засада. Тя изобщо не го беше видяла, но Руук, проклетият Руук, на когото изобщо не му беше мястото там, скочи отгоре й и пое куршума. По време на дългата си кариера като униформен полицай и детектив в нюйоркската полиция Ники Хийт бе присъствала на смъртта на много хора и докато през онази зимна нощ цветът се изцеждаше от лицето му, а топлата му кръв изтичаше по ръцете й, тя си спомни за всички злощастни развръзки, на които бе станала свидетел. Джеймисън Руук спаси живота й, а собственото му оцеляване беше истинско чудо.
— Две — каза тя. — Руук, жалък си.
Когато излязоха на тротоара, той драматично си пое дъх.
— Обожавам миризмата на Трибека сутрин. Мирише на… дизел.
Слънцето се беше поиздигнало, така че Ники свали суичъра си, за да се наслади на лъчите му по голите си ръце. Хвана го, че я гледа и каза:
— Внимавай, отскубна ли и последния косъм, ще се превърнеш в онзи с цицестисите.
2