— Стига, Руук, Джо Флин не е виновен, че още нищо не е излязло.
— „Още“ ли каза? — Той видя строгият й поглед и каза: — Ясно.
Тя натисна газта и реши да направи това, което постоянно повтаряше на хората си. Когато удариш на камък, не се отказваш, а се връщаш назад. Копаеш по-упорито, вършиш си работата. Хийт смяташе, че след като проучи добре тези хора и прегледа интервютата, пак ще се види с някои от тях.
Докато минаваха през фоайето на управлението, Ники получи СМС.
— Най-сетне — каза тя. — От Картър Деймън е.
— Какво пише?
— Нищо. Е, не съвсем нищо. Не е довършено, явно е изгубил покритие или е натиснал „Прати“ по грешка. — Тя му показа екрана. — Пишеше само „Аз съм“ и толкова.
— Хм, „Аз съм“… Нека позная — мърляч? Пълен задник, защото не ви се обадих?
Дежурният им отвори и Руук хвана вратата, за да я пусне да мине първа.
Хийт тъкмо пишеше на Деймън да й се обади, когато Роули я дръпна точно когато влизаха в общия офис.
— Искам да ти покажа нещо, преди Айрънс й девицата му да се върнат.
Тя надзърна над рамото му и видя финансово извлечение на монитора му. Притеснен след рязкото й излизане последния път, Роули попита:
— Имате ли нещо против, детектив Хийт?
Руук се доближи до нея, а тя се стегна и каза:
— Какво откри?
— След като си тръгна тази сутрин, продължих да ровя и открих нова информация за сметката на майка ти. Не знам защо, може да е било грешка при внасянето на данните или пък те са се актуализирали едва след Деня на благодарността, но от банката са вписали останалите й трансакции през ноември 1999 в месец декември. Погледни това.
Ники отново се наведе напред, чувствайки се по-спокойна, и прочете извлечението.
— Пише, че онези двеста хиляди долара са били изтеглени в брой в деня след внасянето им. — Тя стана и се обърна към Руук, който още стоеше до нея. — Тоест, в деня, когато беше убита.
— Помниш ли, че в болницата Тайлър Уин попита дали си забелязала как майка ти скрива нещо? Дали не са търсели парите?
— Може, но помисли, Руук. Три убийства за десет години? Това не е ли твърде голяма касапница за някакви си двеста бона?
— Зависи — обади се Очоа от бюрото си. — Познавам хора, които ще те изкормят заради сандвич с шунка.
Роули изключи монитора си и каза „Внимание!“ — влизаше капитан Айрънс.
— Хийт, може ли за момент? — Вместо да я заведе в кабинета си, той я повика настрани, до собственото й бюро, и застана там, докато тя се присъедини към него. — Не знам кого сте дразнили, но ми се обадиха от кабинета на заместник-кмета, че някой се е оплакал, че по време на тази ваша вендета тормозите хората.
— Първо, сър, това е разследване, а не вендета. И второ, някога попадали ли сте на разследване, което да не е ядосало някого?
— Не.
Простодушният му отговор й напомни, че бившият администратор няма много опит на улицата.
— Е, случва се. Кой се е оплакал?
— Не ми казаха. Просто искаха да знаят дали имате план, или просто биете храстите със сопа и аз не можах да отговоря, защото не съм в течение. — Зад гърба му Роуч безшумно коментираха „имах си хас!“ и тя трябваше да погледне встрани, за да не се разсмее. — Това ще се промени и то веднага. Ще проуча подробно информацията на дъските, а после искам пълен доклад, за да се включа.
— Сър, ами шофьорът, доставил замърсения газ до Съдебна медицина? Мислех, че това е приоритетът ви.
— Не се тревожете, това го делегирах на моето тайно оръжие, Шарън Хайнзбърг.
Айрънс застана пред дъските, пъхна ръце в джобовете си и се зачете, реализирайки най-ужасяващия кошмар на Хийт. Тя хвана Руук за лакътя, дръпна го в задното помещение и затвори вратата.
— Таен заговор, значи? Чуваш ли ме, шефке?
— Стига детинщини, Руук. Трябва да направим нещо.
— Кой ли се е оплакал? Фарук Кузбари? О, сещам се, сигурно е бил Юджийн Съмърс. Тоя заядлив иконом умее да тормози, но не и да търпи.
— Аз залагам на Булдога, Хелън Миксит, но това не е важно. Важното е да попречим на Айрънс да се бърка в случая.
— Как ще го направим?
— Не, ти ще го направиш. Трябва да го разсееш.
— Пак ли да се правя на клоун?
— Да, сложи си големите обувки и червения нос. Опитай да го забаламосаш с фалшиво интервю за статията, преди се получи.
— Вярно е, но миналите резултати не са гаранция за бъдещо представяне. — Тя само го изгледа. — Може би съм гледал твърде много телевизия в болницата.
Когато Руук застана точно между Айрънс и дъската, която четеше, капитанът видимо се подразни.