— Имате ли минутка, капитане?
— Както виждате, зает съм.
— О, извинете. Просто ми хрумнаха някои неща за статията, върху която работя, но няма проблем, ще почакам.
Той успя да направи точно две крачки, преди Айрънс да го сграбчи за рамото.
— Мисля, че в кабинета ми ще ни е по-удобно.
И той го поведе натам.
Тогава се върнаха Фелър и Раймър, които бяха ходили до ресторанта, до който Никол Бернарден бе търсила напътствия в интернет.
— Изскочи нещо — каза Опи, когато двамата стигнаха до бюрото на Ники.
— Ресторантът се нарича „Пържоли Уендъл и Уейлънди“ и е на пресечката на 94-та и Бродуей. Чакахме помощник-управителя да се появи на смяна, но той определено разпозна жертвата — каза Фелър. — Каза, че Бернарден е дошла в седем вечерта. Запомнил я, защото заела цяла маса, половин час чакала някого пред чаша минерална вода и изобщо не вечеряла.
— Каза ли защо не? — попита Хийт. — Някой й се е обадил и си е тръгнала?
— Не, дошъл някакъв мъж — каза Раймър. — Дошъл, седнал, двамата говорили пет минути, тя си тръгнала, но той останал и си поръчал пържола с кост.
Ники се намръщи.
— Помнят дори поръчката му?
— Още по-добре, снимали са се с него — Фелър извади една снимка в рамка, на която главният готвач и помощниците му се бяха наредили около едно познато ухилено лице. — Свалих я от стената до бара.
— Това човекът, за когото си мисля ли е? — попита Хийт.
— Самият той — каза Раймър. — Дойд Люис, търсачът на съкровища.
— Може ли да видя? — помоли Хийт и той й я подаде.
— Добре, но внимавай, този човек е легенда.
— Това е снимка — каза Ники.
— На легенда — натъртено повтори Раймър.
— Цял следобед е така — съобщи Фелър.
Хийт разгледа снимката и се престори, че я изпуска, само за да види как Опи откача. Той не я разочарова.
— Да повикаме Дойд Люис и да поговорим с него.
— Ще трябва да почакаме — каза Фелър. — Агентът му казва, че е на тайно приключение нейде в Амазонската джунгла.
— Тайно приключение. Ама че готино! — възкликна Раймър.
— Стига, Опи — каза партньорът му. — Престани вече. Пощади стария Ранди.
Докато се возеха с асансьора към апартамента на Руук същата вечер, Ники извади телефона си.
— СМС от Картър Деймън. „Извинявай, че не ти върнах обаждането… натъкнах се на стара папка, свързана със случая, ще ти бъде интересно.“ Иска да се видим на кафе.
Докато тя му отговаряше, асансьорът започна да се тресе.
— Писта! — извика Руук и двамата изскочиха в коридора. — Писна ми вече, ако обичах земетресения, щях да се преместя в Ел Ей, където поне ще умра с тен.
Когато след няколко минути тя излезе от спалнята, той й връчи една отворена бира. Чукнаха се и той попита:
— Какво носиш?
Ники му показа кадифената кесийка.
— Гривната с цифрите, която баща ми е откраднал от мама.
— Караш го да звучи подло.
— Давай, защити го, крадец на подправки такъв.
Тя изтръска гривната на дланта си и разгледа позлатените цифри, като ги въртеше между палеца и показалеца си, чудейки се какво означава 1 и 9.
Руук отпи от бирата си.
— Мислех си за срещата ни с Ваджа днес. Знаеш ли какво си мисля? Мамука е бил шпионин.
— Може би — отвърна тя.
— Колко странно. Не трябва ли сега да ми кажеш, че съм ненормален и мисля, че всички са шпиони?
— Да, но днес ще ти се размине, защото го отнесе, за да спасиш отбора.
— Така си е. След пет минути с Уоли Айрънс ми се приисква да дъвча собствената си плът, за да се разсея. Благодарение на теб трябва да вечерям с него, за да ми обяснява вижданията си за работата на полицията в градски условия. Не може ли поне да дойдеш с нас и да ме закачаш под масата?
— Колкото и примамливо да звучи, имам среща с Деймън.
— Добре, върши истинска работа, докато аз се преструвам, че си записвам прозренията на тоя въздухар.
— Стига мрънка, Руук. Това едва ли е първият път, когато се преструваш, че интервюираш човек, за когото нямаш намерение да пишеш.
— Вярно е, но тези хора бяха супермодели или актриси, а и имаше потенциал за секс след това. Не, че някога съм се съгласявал. — После той се ухили. — Добре де, две ме навиха.
Ники поклати глава, сложи гривната на китката си и я вдигна към светлината. Разглежда я още малко и я свали. Когато взе кесийката, Руук каза:
— Угоди ми, преди да я прибереш. Забеляза ли дали Никол, майка ти или някой друг на онези стари снимки носеше подобна гривна? — Тя го погледна одобрително, но предпазливо. — Тази реакция означава ли, че пак ще ми се размине и само ми угаждаш, или идеята ми всъщност е добра?