Забави се, докато отбягваше двойката, застанала до една пейка на пътеката. Когато профуча покрай тях, жената се обърна към приятеля си:
— Какво става? Тя има пистолет!
Хийт им каза да се обадят на 911, надявайки се диспечерите да могат да проследят маршрута й. Може би подкреплението щеше да отреже пътя на стрелеца там, където Хай Лейн прекъсваше и стрелецът трябваше да слезе по стълбите.
Той обаче не слезе.
Когато Ники сви зад ъгъла, тя го видя как се катери по металната ограда, опасваща строежа за продължението на пътя. Той също я забеляза. Приклекна, за да се прицели, но прехвърлянето на пушката от гърба през рамо му отне време. Тя спря и се облегна на една улична лампа, за да се прицели.
Стрелецът се претърколи в пръстта зад една купчина чакъл и изчезна. Секунди по-късно го забеляза отново — отново увесил пушката на гърба си, той скочи през един отвор на предпазната завеса, висяща от един кран.
Да го последва означаваше да стане уязвима — ако той я чакаше от другата страна, щеше да стане лесна мишена. Затова когато се прехвърли през оградата, Хийт предпочете да загуби няколко секунди, заобикаляйки отстрани, вместо да мине през отвора в центъра.
Приплъзна се дебнешком към ръба и застина. Къде беше онзи?
Тогава чу как стъпките му се отдалечават, бързо трополейки по сгурията.
Дори през деня строежът за продължението на Хай Лейн щеше да бъде труден за пресичане терен, състоящ се от пръст, купчини армировка и стари дървени траверси, свалени от пътя, които трябваше да бъдат изхвърлени. През нощта мястото си беше истински капан. Единствената светлина в тази отсечка се процеждаше от улицата отдолу. Всичко наоколо бе просто силуети и сенки, пушек и мрак — включително извършителят, когото преследваше.
Когато очите й привикнаха с тъмнината, Ники ускори ход, но си плати за това. Единството, което я спаси от падане на пътя долу, беше парчето армировка, покриващо дупката.
Никак не се радваше, че се наложи да намали скоростта, но се примири с по-предпазливия ход и премина от спринт в леко подтичване. Движейки се на зигзаг покрай откъртени камъни и остри парчета метал, тя приближи края на новата станция на 13-та улица, където линията привършваше и забави ход допълнително. Тогава видя как червената точка се плъзга по „магарето“ за рязане до нея и да се издига по крака й.
Хвърли се зад големия пластмасов контейнер, на който пишеше „Чиста почва“ и зачака изстрела. Той така и не дойде.
Хийт се изтърколи в прахта и изскочи от другата страна, готова за стрелба. Тогава забеляза снайпериста.
Той беше твърде далеч, за да може да се прицели както трябва. А и вече не се целеше в нея. Отново сложи пушката на гърба си, прескочи един богато украсен парапет и се задържа на пети на ръба.
Тя хукна към него.
— Полиция! Не мърдай!
Той се обърна и се втренчи в нея, после погледна надолу… и скочи.
Хийт стигна мястото, откъдето се беше хвърлил, и зяпна от изумление.
Точно под нея беше нюйоркската гимнастическа школа, която се помещаваше в огромен надуваем купол. Нейният човек се беше приземил на него като дете в надуваем замък.
И беше избягал.
Тя прехвърли един крак през парапета, за да го последва, но спря, щом го видя да влиза в такси от другата страна на улицата. Опита се да види номера му, но колата беше твърде далеч и ускори твърде бързо.
В скривалището на снайпериста с изглед към кафене „Гречен“ лаборантът от отдел „Събиране на доказателства“ показваше на Хийт отъпканата земя и счупените стъкла на мястото, откъдето извършителят бе стрелял по нея.
— Направете колкото се може по-добри отливки на тези стъпки — каза тя, мислейки си за отпечатъка от работен ботуш, оставен от човека, претърсил апартамента на Никол Бернарден. — Проверете дали са 45-ти номер.
Тя се изправи и се протегна.
— Добре ли си? — попита детектив Очоа.
— Да, само съм малко натъртена. Стъпих в дупка, докато го гоних.
— Имаш късмет, че си се отървала с толкова. — Очоа повдигна две найлонови торбички за доказателства, всяка съдържаща по една гилза. — Тези стигат, за да ти видят сметката.
Хийт сви пръстите си като телескопа на пушка и погледна през тях към кафенето. Зад предупредителната жълта лента друг лаборант вадеше куршум от саксията до стола й. Побиха я тръпки и тя отново се обърна към Очоа.
— Не искам с гилзите да се случи същото, каквото стана с ръкавицата.