— Вече работя по въпроса. Лично ще ги занеса до лабораторията и ще им стоя на главата цяла нощ, ако трябва. — Той се накани да си върви, но се върна. — Оттук нататък внимавай, окей?
— Ще се опитам. Повече никога няма да се оплача от земетресение.
Щом слезе на улицата, Хийт намери келнера в задната част на кафенето. Когато му плати за кафето и му даде бакшиш, той каза:
— Шегувате ли се?
После я погледна и осъзна, че е съвсем сериозна.
Когато излезе на улицата, един лъскав черен „Форд Краун Виктория“ паркира до бордюра. Руук излезе от страната до шофьора и я прегърна.
— Понеже знам, че си жива — благодаря ти, че прекъсна вечерята ми. Наистина. Благодаря ти.
Уоли Айрънс се измъкна от другата предна врата и бавно заобиколи колата.
— Хийт, ще ми докарате инфаркт.
— На ваше място бих заподозрял шоколадовите сладки, капитане — рече Руук.
Айрънс се разсмя:
— Джейми цяла вечер е така. Истински шегобиец. — После се намръщи. — В светлината на скорошните събития, детектив Хийт, трябва да ви попитам следното. Какво, по дяволите, правехте тук, съвсем сама, на такава рискована среща на открито?
— Благодаря ви за загрижеността, капитане, но аз разследвам и това не приключва със залеза. Освен това имах среща с човек, когото познавах и който е и бивше ченге, така че не ми изглеждаше много рисковано.
— А сега как ти изглежда? — попита Руук.
— Като капан.
— Кое е ченгето? — попита Айрънс.
— Картър Деймън. Той водеше разследването по случая на майка ми.
— А, да, помня го. От 13-ти участък. — Айрънс огледа предупредителната лента и счупената саксия до обърнатия стол на Ники. — Я кажете, той въобще появи ли се?
— Не, капитане.
— И това не ви се струва странно? — той наклони глава към Руук и измърмори — Трябва да си записвате.
Руук само му намигна и почука с пръст по челото си.
— Стори ми се достатъчно странно, за да се обадя в 21-во, за да пратят патрули в дома му.
— Вече? Бързо мислите — каза Айрънс, което само я подразни. Беше на косъм от неподчинението, но за щастие той проговори, преди тя да се поддаде на изкушението. — Той там ли е?
— Не. А пред врата му има купчина списания и неприбрана поща.
— Да пратя ли хора да го търсят?
— Вече пратих, капитане.
— Добре тогава. — Той постоя, подрънквайки монетите в джоба си, а после дръпна ръкава си, за да погледне колко е часът. — Знаете ли, Руук, понеже всичко е под контрол тук, ние можем…
— Благодаря, но вече ми дадохте доста храна за размисъл за една нощ. А и сигурно трябва да остана с детектив Хийт.
— Добре. — След миг конфузна тишина капитанът се качи в колата си, свали прозореца, след като я включи на скорост, и каза: — Обадете ми се по всяко време, ако има развитие по случая.
После потегли.
— Кой говори по този начин? — почуди се Хийт.
— Човек, който се надява да го цитират.
На другата сутрин никак не й се искаше да остави Руук, така топъл под чаршафите. А и той не я улесни.
— Да, използвай ме и иди на работа. Чувствам се като парцал. — След това той добави: — На скрина има двайсетачка. Купи си нещо хубаво.
Възглавницата тупна върху лицето му.
Преди да влезе под душа, Ники по навик провери съобщенията си и се върна в спалнята с телефона в ръка.
— Руук, слушай това. Получила съм текстово съобщение от Картър Деймън в 4:15 тази сутрин: „Хийт. Толкова съжалявам.“
— Че те е пратил в смъртоносен капан ли?
Той погледна съобщението й и върна телефона.
— Кой твърди, че в днешно време хората били невъзпитани?
Ники работеше вече два часа, когато Руук влезе в общия офис.
— Детектив Малкъм точно ми каза за кремацията на Никол Бернарден — каза тя. — Поръчката е дошла от погребално бюро, което не работи от една година.
— Нека позная. „Сийкрест“?
— Не, но знам накъде биеш. Колко зле трябва да са нещата, Руук, когато дори твоите откачени теории бледнеят пред реалността?
— Явно трябва да стана още по-откачен. — Той й подаде чаша кафе. — Ето. Опитай се този път да го опазиш от куршумите.
— Знаеш ли, нямам навика да показвам среден пръст, дори на шега, но ти сериозно ме изкушаваш. Просто нямаш равен. — Тя повдигна чашата като за наздравица. — Какво е положението в Трибека?
— Лаборантите още сваляха отпечатъци от апартамента ми, когато излизах. Сигурно ще са там цяла сутрин, но ми казаха да не очаквам да открият нещо. На шкафа за документи няма никакви отпечатъци освен онези, които си оставила, като си го отворила.