— Избърсан ли е?
— Идеално. Същото е и с бравата на входната врата и вратата на кабинета. Никакви отпечатъци.
— Опитвам се да възстановя снимките в онази кутия, за да разбера какво би искал някой от тях, но нищо не ми хрумва. Трябваше да ги държа в сейф.
— Като че ли това щеше да спре тези типове. — Той седна на бюрото й и тя измъкна лист хартия изпод задника му. — Да ти се обаждал Картър Деймън?
Хийт поклати глава.
— Да ти е пращал цветя? Кошница с плодове? Куршум, надписан с името ти?
Този път тя му показа среден пръст, а Руук се усмихна.
— Има надежда за теб, Ники Хийт.
— Опитах се да се обадя на Деймън. Не ми вдигна, а гласовата му поща е пълна. Пратих Малкъм и Рейнълдс във фитнес центъра, който посещава, при бръснаря му и т.н. Провериха ползвал ли е дебитните и кредитните си карти. Нищо. Изчезнал е.
— Мислиш ли, че просто те е пратил в капан, или че той е бил стрелецът?
— В този момент и двете неща са еднакво вероятни. Но защо? Защото го вбесих, докато обядвахме в „Пи Джей Кларк“ и защо ще ми праща съобщение, за да ми се извини?
Телефонът й иззвъня — беше детектив Очоа.
— Кажи ми, че в лабораторията не са загубили гилзите.
— Не, Роули и аз им висяхме на главите, за да сме сигурни, че няма такъв вариант. Всъщност, обаждам се, за да ти кажа, че свалихме чудесни, тлъсти отпечатъци и ги идентифицирахме.
— Великолепно. Доведи го.
— Не мисля, че собственикът им е твоят човек.
Тя се тръшна обратно на стола си.
— Казвай.
— Роули, тук ли си?
Партньорът му се обади през конферентната връзка.
— Да. Значи, ето каква е хавата. Срещнах се с човека, на когото принадлежат отпечатъците. Собственик е на закрито стрелбище в Бронкс. Награждаван ветеран с безупречно досие. Също и добър човек.
— Нищо от това не доказва, че не е нашия снайперист.
— Вярно, но го оневинява нещо друго — бил е парализиран от бомба в Ирак и е в инвалидна количка.
— Защо Тогава отпечатъците му са по гилзите? — Ники се замисли за миг. — Понякога тези стрелбища рециклират използвани гилзи и ги презареждат. Твоят ветеран продава ли такива?
— Да. Даже видях табела. Мислиш ли, че нашият снайперист си е купил амуниции от него?
— Надявам се, Роулз. И дано името му да е списъка с клиенти.
Малко след като Руук се настани зад взетото на заем бюро, за да напечата записките си от разпитите предния ден, Шарън Хайнзбърг влезе и включи компютъра си. Първоначално Ники се опита да я игнорира, но миризмата на пресен маникюр не й позволи. Взе листа, на който беше седнал Руук, и пристъпи към нея.
— Добро утро, Шарън — каза тя.
— Ще видим дали е добро.
Хайнзбърг внимателно отвори чекмеджето на бюрото си, за да не си развали ноктите.
— Слушай, вече всички са по задачи, така че трябва да те пратя да провериш един човек. — Тя й подаде листа. — Името му е Мамука Леонидзе. Може да не е в страната. Тук са всички записки.
Хайнзбърг се подсмихна снизходително.
— Съжалявам, началникът на управлението вече ми възложи задача. Онази история с газовите бутилки за Съдебна медицина.
— И как върви?
— Бавно. — Тя й върна листа с бележките. — Дай ги на Руук. Той нищо не прави, само пише.
Тогава от другата страна на помещението се обади секретарката:
— Детектив Хийт, Фелър е на телефона. Казва, че било важно.
Хийт остави Хайнзбърг за момент и вдигна телефона.
— Ти шегуваш ли се? — каза Ники, толкова високо, че Руук се пързулна до нея, докато тя записваше адреса. — До петнадесет минути ще съм там. — Затвори телефона и се обърна към него. — Намерили са Картър Деймън.
— Къде?
— В река Ийст.
Когато Хийт и Руук пристигнаха, Лорън Пари вече беше разположила оборудването си по кея. Униформеното ченге дръпна бариерата и им махна да преминат. Ники паркира между форда на Рандъл Фелър и белия микробус на патолозите. Детектив Фелър, който стоеше на около 90 метра от тях на ъгъла на L-образния кей при Лорън и тялото, я забеляза и тръгна към паркинга, за да я пресрещне. Когато пристигна, свали ръкавиците си и закачи слънчевите очила на яката си. Изражението му беше сериозно, в ярък контраст с обичайното му закачливо поведение, когато го повикаха на местопрестъпление. Хийт веднага забеляза промяната у него.
— Кажи ми какво знаеш — рече тя.
При толкова години опит на улицата и с такъв бърз ум Ранди нямаше нужда да си гледа записките.
— Бреговата охрана го изкарала от водата преди около час. Пилот от хеликоптерната служба, която е наела място на кея, го забелязал и се обадил по радиото.