— Ами Айрънс? Няма ли да се ядоса?
— Докторе, докато не ми се бърка, изобщо не ми и пука.
Когато Хийт влезе в общия офис, мястото кипеше от трескава дейност и тя свика работна среща на отряда, за да се възползва от набраната инерция. Първо обаче трябваше да реши няколко малки проблема. Лон Кинг и беше оставил съобщение, за да й напомни да си запише час. Тя смачка бележката и я изхвърли. Да се оправи с Железния Човек, обаче, не беше така лесно.
Капитанът я откри в кухнята, докато си правеше кафе.
— Хийт, предполагам, че щом Картър Деймън е мъртъв, можем да приключим случая и да освободим служителите, които работят извънредно?
— А приключен ли е случаят? Според мен той беше само един от играчите.
— Той уби приятеля ви от военноморските тюлени. А сигурно и жената в куфара…
— „Сигурно“ не е доказателство. Да не говорим за майка ми.
— Значи не смятате, че е това, че той е разследвал убийството й, го е поставило в твърде удобна позиция?
— Добър въпрос — каза тя. — Простете, че ви напускам, капитане, но отивам да си свърша работата и да проуча отговора.
Тя излезе кухнята, без да се обръща.
Имаше много въпроси, които тревожеха детектив Хийт. Тъй като Шарън Хайнзбърг беше по задачи кой знае къде, а Айрънс висеше в кухнята и правеше препечени филийки, тя имаше възможност да ги сподели с нейния мозъчен тръст, събрал се около белите дъски. Ники написа „Картър Деймън“ в зеления квадрат, който беше оставила за случая на Дон и каза:
— Окей, разрешихме убийството на Дон.
— По-скоро го решихте ти и г-н Зауер — каза следовател Малкъм, което предизвика скромни аплодисменти. Тя ги укроти с един поглед.
— Само че — продължи Ники, — един решен случай води до цяла поредица от други въпроси.
— Да — рече Роули. — Защото не Дон е бил мишената, а ти.
— Точно така. Така че пак трябва да се запитаме, защо точно аз?
— Ами, много просто — каза Рейнълдс. — Ровеше се в случая на майка ти.
— Но аз постоянно ровя в този случай. Някой въобще има ли съмнения, че минава и седмица, без аз да го прегледам отново? — Никой не се обади. — И защо точно той ще ме погне? — Тя се обърна и написа под името на Картър Деймън: „Какво печели от убийствата?“
— Аз знам защо те е погнал — каза Руук. — Привлякла си нечие внимание. Не просто си се ровела в случая на майка ти, ти си се ровела дълбоко в него. И това е разтревожило някого. Ако не Картър Деймън, то някой, който е работел с него.
— Или за него — каза Фелър, който по рядко изключение се съгласи с писателя. — Искам да кажа, че Деймън е бил инструмент. Хората като него следват заповеди, взимат си парите и прекарват съботата в лъскане на колата.
— Съгласен съм. Не може да е само един тип. А и Картър Деймън не стреля по теб от Хай Лейн — каза Очоа.
Тогава Раймър се върна от разпита на очевидеца на Бруклинския мост.
— Как мина? — попита го Хийт, още преди да е седнал.
— Горе-долу. Тази сутрин д-р Арар тръгнал насам от Парк Слоуп с колата в 4:30. Бил на средата на пътя, когато забелязал някой да премята чувал с боклук през парапета. Когато се приближил, забелязал, че чувалът има крака и ръце. Набил спирачките точно когато човекът паднал. Каза, че спрял и надул клаксона и тогава онази побягнала в противоположната посока.
— Чакай малко — каза Хийт. — Онази? Свидетелят ти е казал, че е било жена?
— Без съмнение.
— Какво я описа?
— Висока към 175-180 сантиметра, атлетична, с тъмни дрехи и шапка.
— Видял ли е лицето й? Може ли да изготвим портрет?
— Затова казах, че е минало горе-долу. Било е твърде тъмно и тя не се е обърнала към него. Просто се навела и побягнала.
— Е, тогава как е разбрал, че е жена? — попита Малкъм.
— И аз това попитах. Каза, че е лекар и може да разпознае жена, като я види.
— Аз винаги гледам за адамова ябълка — каза Фелър. — Така избягваш конфузните изненади, като се усамотите.
Щом останалите спряха да го бъзикат, Роули се обърна към Хийт:
— А снайперистът от снощи? Възможно ли е да е било жена, а не мъж?
— Не знам — отвърна Хийт — Така и не видях адамова ябълка.
След това тя започна да им възлага новите задачи. Прати Малкъм и Рейнълдс на Стетън Айлънд, за да помогнат в 122-ро управление при претърсването на дома на Картър Деймън, и разпредели останалите да проверяват финансите и телефонните му обаждания. И за да не пропусне нищо, накара Фелър да провери алибитата на четиримата ученици по пиано от списъка на Джо Флин за нападението над нея на Хай Лейн, а Раймър прати отново да проверява аптеките и спешните отделения, тъй като вече знаеха, че Деймън е получил някаква медицинска помощ.