— А ако някой е отседнал при него? Това трябва да го знаете, нали?
— Може и така да се каже. Но огледайте! — Тя спря по средата на коридора и театрално разпери ръце, точно когато на път за асансьора ги подмина една жена в яркожълти силно изрязани шорти и също толкова изрязано горнище. С това трудно можеше да се спори. — Човекът предплати за две седмици в брой. Само това ме интересува.
Спряха пред врата в края на коридора с табела „Не ме безпокойте“, закачена на дръжката й. Ники се зачуди дали доказателствата не бяха вече замърсени и попита:
— Камериерките влизали ли са?
— Да, бе. — Диди се усмихна подигравателно и посочи табелата. — Не очаквайте шоколадчета на възглавницата. — Тя почука два пъти и извика: — Управата е! — След като пъхна ключа, Ники й махна да се отдръпне. Тя и Раймър поставиха ръце на кобурите и влязоха първи.
— Мамка му! — каза Диди, изразявайки чувствата на всички. — Трябва да се обадя на собственика! — и бързо излезе.
Навсякъде имаше кръв. По леглото, възглавницата и особено горния чаршаф имаше засъхнали тъмно ръждиви локви. Купчината кърпи на пода също бяха оплискани с червено.
Бюрото беше преместено в средата на стаята и покрито с откъсната завеса на душа. От едната страна на винилното покритие имаше още една локва кръв, която се беше утаила с времето — по краищата кехлибарена, а по средата — тъмнокафява. Подобно на протекла свещ, тъмночервени струйки се стичаха по страните на завесата, там, където локвата бе преляла, оставяйки засъхнали петна по килима. На пода се валяха купчинки окървавени марли и опаковките им.
— Не съм виждал толкова кръв в хотелска стая, откакто гледах „Сиянието“ — оповести Руук.
— А аз намерих моето спешно отделение — каза Опи.
— И интензивно отделение — довърши Хийт. Остави Раймър да се оправя със стаята с надеждата, че отдел „Събиране на доказателства“ ще може да свали отпечатъци в този хаос и да открие кой е помогнал на Картър Деймън.
Когато се върнаха от Бронкс с Руук, Роуч вече ги чакаха и я награкаха още на вратата. Заведоха я до бюрата им, поставени едно до друго, където бяха организирали цял инструктаж.
— Първо банката — започна Роули. — Оказа се, че Картър Деймън е оставил своя собствена финансова следа. — Докато говореше, той отвори един файл на монитора си и запрехвърля с мишката страници от банкови извлечения. — Погледни тук. Прехвърлени са му 300 000 долара в понеделника, след като майка ти е била убита. А после, виж тук! По-малки суми — по 25 000 — на всеки шест месеца.
Заключението беше твърде очевадно — член на братството, следовател от полицията на Ню Йорк, вероятно е бил нает да убие майка й, а след това му е било платено да обърка разследването. Въпреки че заключението беше ясно, Ники се противопостави на инстинкта да предубеди преценката си като го приеме веднага, и попита:
— Колко време е получавал пари?
— До миналия месец. Следва голяма промяна. — Роули изкара другата страница. — Друг депозит от 300 000 преди две седмици.
Ники погледна датата.
— Тогава намерихме Никол Бернарден в куфара.
— И същия ден се срещнахме на обяд с бившия следовател от отдел „Убийства“ Картър Деймън — добави Руук. — Питам се, дали са му платили да убие Никол или теб?
— Или и двете? — почуди се Очоа. — Телефонните извлечения също имат какво да ни кажат. — Той подаде на Хийт едно копие от извадките, които беше прегледал. Руук се надвеси да го чете над рамото й.
— Открих три интересни неща. На края на първа страница пише, че Деймън е провел два международни разговора с временен мобилен номер в Париж. Един разговор в нощта на убийството на Никол — да ти напомня, това е било две нощи преди да намерим куфара — и още един до Париж, пак на същия номер, точно след като се е срещнал с теб и Руук на обяд.
Ники замълча за момент, за да подреди мислите си и каза:
— Добре, да видим. Да предположим, че първото обаждане е било за убийството на Никол Бернарден. Или за да получи заповедта, или за да потвърди, че го извършил. За какво се е обадил втория път?
— Може би да се е обаждал на убиеца на Тайлър Уин. Може той да е бил снайперистът онази нощ.
— Да, но ние проверихме всички пристигащи от Париж, помниш ли? — каза Очоа. — Никой от тях не беше в списъка с наблюдаваните.
— Е, и? — отвърна Руук. — Може да е дошъл от друго място като Бостън или Филаделфия. Или пък въобще да не е в списъка.
— Още ще го чепкаме това — рече тя.
— Деймън обаждал ли се е на семейство Бернарден в Париж? — попита Руук. — Може ли да е неуловимия г-н Сийкрест?
Очоа сви рамене.
— Няма такъв запис. Но това обаждане е дошло от временен телефон, помниш ли?