Ники мина на следващата страница.
— А това обаждане тук какво е?
— Проблемът не е в обаждането, а кога е направено. Погледни. Деймън го е направил веднага след като е затворил телефона, като се е обадил в Париж след вашия обяд.
— Ако Фелър е прав и Деймън е инструмент, според мен май някой му е казал какво да прави и той го е направил.
— Мигел, проверил си номера, предполагам? — каза Ники.
— Правилно предполагаш. Няма заповеди за издирване или арест за този, на когото се е обаждал. Номерът е регистриран на адрес на Второ Авеню на името на Салена Кайл.
Хийт и Руук се спогледаха.
— Салена? Това е моята палава медицинска сестра!
Сигналните светлини на покрива на форда на Роуч се отразяваха в огледалото й за обратно виждане, докато се движеха под конвой, но без сирени, през Сентръл Парк, към адреса на Салена Кайл на Второ авеню, близо до 96-та улица. Ники включи нейната сирена, когато пресичаха Пето Авеню. Докато караше по 84-та, тя погледна в огледалото, за да се убеди, че Роули я следва, а Руук каза:
— Е, сега знам защо Картър Деймън ме излъга, че е бил прострелван. Разправяше ми врели-некипели за възстановяването си, за да му дам името на Гитмо Джо. Сигурно го е намерил през моята агенция и го е заменил с това момиче Салена.
— И аз така мисля. — Ники наду клаксона и врътна кормилото, за да изпревари един камион за доставки, който блокираше нейното платно. Свивайки по Второ авеню, тя продължи: — Деймън я е оставил при теб, за да шпионира как върви разследването. Помисли, Руук, тя видя нашата дъска, записки те ни, всичко, преди да си тръгне. — Тя не можа да се сдържи и добави: — И през цялото време се хилеше с тези големи бели зъби.
Руук усети, че го будалка и отвърна:
— Също така правеше чудесен масаж.
Тя спря до тротоара на 96-та улица и паркира.
— Време е да посетим палавата сестра. — Само че когато Руук се накани да излезе, Хийт каза: — А, не, ти ще стоиш тук.
— Защо? Връщаш ми за масажа ли? Кълна се, през цялото време мислех само за теб.
Тя се присъедини към Роули и Очоа на входните стълби на жилищната сграда.
— Няма да споря с теб. Остани в колата, сериозно ти говоря.
— Само гъделичкаш самолюбието му — каза Роули.
Когато се качиха пред апартамента й на петия етаж, Роули коленичи пред ключалката, държейки в готовност ключа, получен от управителя. Хийт и Очоа се разположиха от двете му страни с извадени оръжия.
— Салена Кайл, полиция, отворете! — извика тя. Отговор не последва. Тя кимна на Роулз и той отключи. Ники завъртя бравата и се опита да отвори вратата, но тя се удари в нещо масивно и спря.
— Мой ред е — каза Очоа, отдръпна се и здраво ритна вратата. Тя се отвори едва на няколко сантиметра. — Заедно, силно — каза той и двамата с Роули се хвърлиха към нея с рамото напред, докато накрая тя се отвори.
— Спалнята е празна — каза Очоа.
— Кухнята също — каза Хийт.
Роули дойде откъм банята и прибра оръжието си.
— И в банята няма нищо.
— Бързо се е измъкнала — каза Очоа. — Чекмеджетата са отворени, а на леглото има полунареден сак.
Ники забеляза полуотворения прозорец. На път към вратата извика:
— Аварийният изход! Един от вас да се качи нагоре, аз ще поема улицата.
Хийт хукна по стълбите и изтича през вестибюла на тротоара. Руук чакаше до колата и посочи:
— Влезе в едно такси.
— Влизай! — каза тя.
— Видях ги да свиват в ляво по 97-ма.
Когато завиха, той извади телефона си.
— Запомних номера на колата й — каза той и се свърза с диспечера на таксито. — Това е спешно полицейско обаждане, искам да знам маршрута на ваша кола с номер К-В-4-0-3-0-9. — На Лексингтън настойчиво й посочи да завие наляво и тя го послуша. После поиска регистрационния номер и го записа. — Благодаря Ви много. Тръгнали са към летище „Кенеди“ през тунела „Мидтаун“.
— Твърде лесно се справи — каза тя, като се пресягаше за микрофона на радиото.
— Ей, и разследващите журналисти знаят номера!
Хийт се обади да предупреди униформените на входа на тунела да спрат черния „Линкън“ и им даде регистрационния номер, който бе получил Руук. Въпреки това Ники продължи с пълна скорост и точно когато прекосяваха 42-ра улица, той каза:
— Там! На дясното платно, минава покрай ресторанта за бързо хранене!
Едно изсвирване на сирената беше достатъчно да накара седана да спре. Тя се обади за подкрепление и отвори вратата.
— Стой тук, Руук.
Прозорците не бяха тъмни и задната седалка изглеждаше празна. Тя заобиколи колата с вдигнат пистолет и отвори задната врата.