Каквато и да беше причината, Ники обикаляше в кръг посред нощ на Бродуей, буквално търсейки врата към миналото, обзета от чувството, че се приближава до целта си, и гласът на здравия разум беше замлъкнал. По тази причина, когато слезе надолу по стълбите на метрото на 96-та улица и се оказа сама в него, тя тръгна на юг по перона, за да разбере доколко може да се приближи до „Призрачната станция“ на 91-ва. Хвана се за парапета от неръждаема стомана и се наведе възможно най-ниско над линията, за да погледне в тунела. Освен двете предупредителни червени светлини насреща й, той беше тъмен. Не можеше да види „Призрачната станция“, но перонът й трябваше да е на една, една и половина пресечки по-надолу от нея. Тя се заслуша и тъй като не чу тътен, се зачуди дали щеше да стигне дотам пеша, преди да мине влакът.
Внезапно Хийт спря да се чуди и скочи на релсите.
Движеше се по средата между двете главни линии и се придържаше възможно най-далеч от третата релса, която захранваше влака с шестстотин и петдесет смъртоносни волта. Светлината от станцията зад нея помръкваше с всяка стъпка и скоро Ники щеше да потъне в пълен мрак. Далеч от перона щеше да има по-малко боклук и счупени бутилки, по които да стъпи, но все пак й беше необходимо да вижда къде върви, за да забелязва неравности по пътя и препятствия, които можеха да я препънат. Тук не беше подходящо място за падане или още по-лошо — за счупен глезен или заклещен крак. При тази мисъл я побиха тръпки. Здравият разум изискваше да се откаже и да се върне, да си свърши работата както трябва, да накара управата на метрото да спре влаковете и да я закара до станцията на другата сутрин. На Ники обаче й се струваше, че до сутринта има цяла вечност. Извади телефона си и включи фенерчето. Представи си как би се шегувал Руук: „Бродене из тунелите? За това си има приложение!“46. Трябваше да му се обади и да му каже къде е. Но щеше да изчака, докато стигне. Ако имаше сигнал под земята.
Телефонът й излъчваше достатъчно светлина, за да върви спокойно, но в момента, в който го включи, чу гласове от перона на станцията зад нея. Бързо го изключи и се притисна към стената с надеждата, че някой добър самарянин няма да рискува живота си, за да тръгне да я спасява.
Ники усети повей на вятъра на врата си и погледна нагоре, за да провери дали има друга вентилационна шахта, но там нямаше нищо. Тогава разбра, че движението по врата й не е вятър, а козина. Замахна и усети как плъхът изпълни цялата й длан, когато го събори. Не можа да види как тупва на земята, но го чу как топурка, докато се отдалечаваше. Отдръпна се от стената, включи пак фенерчето и отново се запъти към 91-ва улица.
Движейки се възможно най-бързо, Ники прескачаше локви и траверси, които й се струваха все по-издадени, защото пръстта между тях бе все по-слегната. Заради слабата светлина, струяща някъде пред нея, й се струваше, че наближава изоставената станция, в която, може би, имаше включени сервизни светлини. За неин ужас обаче светлината ставаше все по-ярка и земята започна леко да се тресе. Далече напред един фар проряза мрака в тунела и релсите заблестяха като две ярки нишки, водещи към нея. Ники се оказа на възможно най-лошото място — между две платформи, насаме с влак, който се носеше към нея.
Тя се приготви да прескочи третата релса, за да стигне до централната линия, но точно когато се сети за това, по нея забуча влакът в другата посока и й отряза пътя за бягство. Ники не знаеше къде точно се намира перонът отпред, но този зад нея й се струваше далеч, така че тя се затича в посоката на идващия влак, прескачайки траверсите като атлет в тренировъчен лагер на Националната футболна лига. Фарът ставаше все по-голям и по-ярък. Лекото потреперване се превърна в оглушителен тътен. Вятър повя по лицето й, предизвикан от идващия влак.
Фарът огря приближаващата „Призрачна станция“ отляво. Беше ли тя достатъчно близо, за да може Ники да изпревари влака?
Тя се разсея, докато преценяваше разстоянието до перона, спъна се в една от траверсите, чиято издатина беше пропуснала, и залитна напред. Зачуди се дали пръстта се е слегнала достатъчно, за да се побере между двете и да остави влака да мине над нея в случай, че падне.
Така и не й се наложи да разбере. Тя възстанови равновесието си и задъхано се хвърли към ръба на перона. Той се оказа твърде висок, за да скочи на него, а влакът беше на няколко секунди от нея. Ярката светлина на фара му огря тунела като слънце. Тогава Ники съзря металната обслужваща стълба, спускаща се от бетона, скочи към нея и се хвана за перилата.
Хийт се изтърколи по перона на изоставената станция точно когато влакът профуча покрай нея, обвит в ураган от вятър и дрънчене, по-оглушително от всичко друго, което бе чувала през годините, прекарани в Ню Йорк. Ники се претърколи и седна, за да си поеме въздух след болезнения удар по коляното, получен при отчаяното й катерене по стълбата. Тя го опипа и реши, че не е счупено, но болката й подсказа, че е охлузено. На светлината на телефона тя огледа панталона си за кръв, но не откри нищо. Само петно от железопътна мръсотия, също като по Никол Бернарден.
46
Адаптиран цитат на Стийв Джобс, с който той илюстрира богатството на приложения за айфон. (бел. прев.)