Тя се изправи, разгледа „Призрачната станция“ на светлината на телефона и откри всякакви контрасти. От една страна, архитектурата и оборудването от първата половина на миналия век бяха останали непокътнати от деня на затварянето на станцията: будка за билети в стил Арт Деко; машина за унищожаване на билети от същия период; индивидуални полилеи, вместо флуоресцентни тръби; редици орнаменти във формата на мидени черупки по тавана; богато украсен парапет на стълбището, което водеше от затворения изход до повърхността; резбована желязна врата, която управителят на станцията беше отварял пред излизащите от влаковете пътници; вградена в стената теракотена плоча с релефен надпис 91, указващ местонахождението на станцията. Романсът на спрялото време обаче бе заглушен от собственото си осквернение.
Почти всяка свободна повърхност в станцията беше покрита с графити: плочките по стените, парапетите, поддържащите колони. Земята бе осеяна с кутии от безалкохолни напитки, както и счупени бутилки от вино и бира, а в ъглите й до пластмасовия хладилник на разбитите стълби имаше цели купчинки. Вратите и на двете тоалетни бяха избити и отнесени. Ники не влезе в никоя от тях, но можеше да види и помирише вонята от изстъпленията в разбитите и омазани кабини.
Тя предположи, че това беше работа на Къртиците. Според градските легенди на Ню Йорк, Къртиците бяха цели племена от аутсайдери със своя собствена субкултура, които живееха под земята и се бяха организирали, за да управляват тези тунели. В действителност обаче те бяха просто художници на графити или бездомници, които оцеляваха в плесенясалия мрак. Когато беше в основното училище, Ники гледа един сериал на име „Красавицата и Звярът“, в който се разказваше за човек-лъв, живеещ под земята, но нито веднъж не беше видяла милия, изтънчен Винсънт със спрей с боя и бутилка вино в ръцете.
Шум зад гърба й я накара да се обърне и да изключи фенерчето. Когато очите й привикнаха със слабата светлина, процеждаща се през решетката, която бяха разглеждали с Руук, Ники реши, че е чула приближаването на друг влак. Този идваше от другата страна на тунела и тя го изчака да премине, преди отново да включи фенерчето. Не искаше някой да съобщи за нея. Имаше работа за вършене.
Ники започна да работи по методите на старата школа — съвсем подходящо за тази станция. Потърси следи от стъпки. Всичко беше покрито с дебел слой прах и сажди и ако Никол Бернарден бе минала оттук, преди да бъде убита, то може би Хийт щеше да намери нейните. Тя клекна и приближи телефона към пода. Прокара лъча светлина по земята бавно и внимателно, търсейки всякакви неравности или издайнически промени в очертанията, които щяха да я отведат до скривалището. Проблемът беше в многото Къртици, използвали перона — те бяха оставили безброй следи. Тя направи още един оглед, обхождайки пода на станцията приведена, за да провери дали пък няма да намери дребните стъпки на жена, но не откри нищо.
После претърси будката за билети, което отне само няколко секунди. Тя отдавна беше разбита и окрадена. Както можеше да се очаква, и в двете тоалетни не откри скривалища, когато ги претърси. Хладилникът на стълбите беше празен, както и машината за унищожаване на билети, чиято вратичка беше изтръгната и хвърлена на земята. Разгледа дори долната част на тротоарната решетка, в случай че Никол беше сочила буквално към нея. Не беше.
Неспособна да се предаде, Ники пренебрегна раздразнението си и се замисли. Отново си представи, че е майка си и се запита какво би направила на мястото на Синтия Хийт, ако някой я беше насочил към скривалището си? Никол щеше ли да очаква от нея да търси стъпки в прахта?
Не.
Тогава какво? Как би й показала къде да търси?
Като й даде подсказка.
И го беше направила — гривната с медальоните цифри.
Ники погледна табелата с 9 и 1, вградена в стената.
Нима беше възможно?
Бяха твърде високо, за да ги достигне, така че се огледа, търсейки върху какво да стъпи. Качи се по стълбите, върна се с пластмасовия хладилник и го постави на земята като столче.
Телефона на Ники избръмча в ръката й и я стресна. Беше Руук. По дяволите, беше забравила да му се обади. Тя прие обаждането и каза: