— Ей, познай какво? Успях да сляза долу и…
Последва сигналът за отказано обаждане.
Опита се да се свърже отново, но единствената чертичка на скалата за покритието изчезна и се появи съобщение, че няма сигнал.
Като внимателно пазеше равновесие върху хладилника, Хийт се протегна и прокара пръсти по екстравагантно изрязаните ръбове на плочката с числото 91. Поддаваше.
Раздвижи се.
Ники остави телефона си на земята, така че да осветява стената и се върна върху хладилника, като продължи да се протяга, докато върховете на пръстите й опипаха всяка страна на плочката. Ръцете я боляха от неудобната поза, но тя продължи да се опитва, усещайки как благодарение на нейните усилия плочката се разхлабва.
Докато се напъваше, дърпайки я в двете посоки, тя си представи как майка й прави същото десет години по-рано. Какво беше намерила Синтия Хийт, запита се тя, което я беше обрекло на смърт? И каква беше ролята на Никол Бернарден? Ако Никол бе оставила нещо в скривалището след толкова години, какво можеше да е то? И за кого го беше оставила? Защо си струваше да я убият за него?
Точно тогава плочката се измъкна от стената, Ники падна от хладилника, като още я стискаше в ръце.
— Оттук нататък продължавам аз — каза мъжки глас зад нея.
Ники се претърколи на колене и посегна към оръжието си, но преди да стигне до кобура, бе заслепена от ярката светлина на фенер и чу прещракването на пистолет.
— Докоснете го и ще умрете на място — каза Тайлър Уин.
Ники отпусна ръка.
— Ръцете зад врата, ако обичате.
Тя се подчини и присви очи срещу светлината, за да различи възрастния мъж, който слизаше от върха на стълбата на перона.
— Добра си, точно като майка си, Ники. Дори си по-добра.
Той отклони фенера от очите й и освети стената, където една светлокафява кожена чанта лежеше в нишата, открита от Хийт.
— Благодаря ви, че открихте това вместо мен. През много перипетии минах, за да го открия.
— Като това да инсценирате смъртта си?
— Оправих се като по чудо, не смятате ли? Знаете ли, дори платих на онзи доктор да използва нисък волтаж, само и само да е убедително. — Той пак вдигна лъча към лицето й. — Не изглеждайте толкова разочарована. Човек научава едно нещо в ЦРУ — никой не е мъртъв със сигурност.
— Познавам една жена, която е. И вие сте я убили.
— Не лично. Наех някой да ми помогне. Всъщност, мисля, че се познавате.
Той се обърна към някой, който Ники не можеше да види.
— По-добре се качи тук, ако не искаш влакът да те прегази. Следващият ще мине всеки момент.
Тя чу стъпки по металните стъпала и един силует изплува откъм релсите зад Тайлър Уин, който каза:
— Вземи й оръжието.
Когато другият мъж излезе на светло и Ники видя кой е, сърцето й се качи в гърлото.
ДЕВЕТНАДЕСЕТ
— Петър.
Това беше всичко, което успя да каже. Дъхът й спря, сякаш някой изсмука кислорода от тунела. Двете изречени с пресипнал глас срички обаче прозвучаха многозначително. Тя прошепна името на бившия си любовник и като въпрос, и като отговор. Тежестта, която придаде на думата, даде израз на множество горчиви чувства, които я пронизваха като остри куки.
Измяна. Тъга. Шок. Неверие. Заслепение. Гняв. Омраза.
По лицето на Петър нямаше и следа от срам или съжаление, когато се приближи към Ники. Очите им се срещнаха и тя видя в неговите нещо като удоволствие. Не, беше арогантност.
Тя се зачуди дали да не посегне към оръжието си. Дори Тайлър Уин да я простреляше, тя пак щеше да уцели Петър. Той също беше въоръжен, но хватката му на пистолета беше несигурна. Тя щеше да се справи.
— Аз не бих го направил — каза гласът зад фенерчето. Тайлър Уин, живият призрак в „Призрачната станция“, бе усетил намерението й. Толкова за тази идея.
Петър взе оръжието й.
— Браво. — Тайлър се доближи. — Виждал съм много хора да постъпват глупаво, когато се водят от емоциите си.
Ники се извърна, за да погледне Петър.
— Ти си я убил?! Да ти го начукам.
Единствената реакция на Петър беше да отстъпи крачка назад, докато затъкваше пистолета й в колана си. Той извърна поглед с пълна липса на интерес. За него тя бе просто задача за изпълнение.
— Казах, да ти го начукам!
— Двамата ще трябва да се разберете, когато си тръгна. Петър, вземи чантата, ако обичаш.
Петър мина зад нея и тя го чу да придърпва хладилника обратно под скривалището на Никол. Опита се да потисне обидата си и да мисли логично. На Петър щеше да му се наложи да прибере оръжието си, за да се пресегне за чантата. Ако не беше на колене, може би щеше да изненада Уин с неочакван ритник. Той отгатна намеренията й преди малко, така че тя го разсея с разговор.