— Картър Деймън на вас ли се обади от временния телефон, за да получи разрешение да убие Никол?
— Това си беше чиста логистика. Петър свърши същинската работа.
— А после вие се обадихте отново, за да се разберете за сестрата, която ще ни шпионира?
— Аз съм човек на навика. Когато веднъж си управлявал мрежата на бавачките, е трудно да спреш.
Докато той говореше, Хийт лекичко се изправи с ръце на тила, без да иска разрешение.
— Наистина си мислех, че Картър Деймън е убил майка ми.
— Не, той отиде след това, за почистването.
Зад нея Петър падна от хладилника и изруга. Тя забеляза, че Уин застана нащрек и не се опита да го нападне. Когато Петър се покачи отново, той се отпусна и продължи.
— Следовател Деймън беше полезен съюзник до последния момент, когато се обади съвестта му, защото умираше и реши да ви прати съобщение.
— Недовършеният СМС — каза тя и се присламчи по-близо.
— Да, хванахме го да се опитва да се свърже с вас, за да ви се извини. Това не се отрази добре на здравето му.
— Бруклинският мост?
Уин кимна.
— Опитът му да ви се изповяда ми даде идеята да инсценирам самоубийството му с друго съобщение, където си признава за убийствата. С един куршум — два заека.
— Добре сте си направили сметката — каза тя и посочи към него. Протегнатата й ръка отвлече вниманието му и тя се възползва от това, за да се хвърли напред.
Старецът обаче очакваше това и бързо я сграбчи за врата, притискайки дулото на пистолета към слепоочието й.
— Какво? Да ви застрелям ли искате? А? — Ники не помръдна. — Ще го направя, ако трябва, но бих искал да не се налага. Влаков инцидент е по-добра идея. Няма да привлече вниманието на полицията както един куршум, но нямам нищо против да импровизирам, ако ме принудите. — Той притисна дулото по-силно към плътта й. — Мога спокойно да оставя това оръжие в дома на Руук. Хубавичко размислете, преди да ме принудите да ви застрелям. Ясно ли е?
Той не дочака отговор и я отблъсна от себе си.
Петър слезе и му подаде чантата, а Тайлър му зашепна инструкции. Тя дочу „… след следващия“, но останалото се загуби в шума на преминаващия влак от другата страна на тунела.
Наложи си да остане спокойна въпреки прииждащите емоции. Преди всичко се ядосваше на себе си. Спомни си за Париж и площад де Вож, където се почувства неспокойна, без да може да изрази защо. Сега, докато чакаше да я убият в „Призрачната станция“, чувството най-после се изясни, но беше малко късно. Както обикновено разковничето се оказа самотният чорап.
— Трябваше да се сетя — каза тя на Уин и тръсна глава, недоволна от себе си. — Трябваше да ви надуша още в болницата, когато с „предсмъртните си думи“ ме молехте да намеря копелето, убило майка ми. Нали така казахте?
— Да.
— Аз обаче така и не се запитах защо ако сте от ЦРУ и имате такова желание да отмъстите за смъртта й, досега не сте го направил сам? Имали сте на разположение десет години и всички възможни ресурси.
Той се усмихна.
— Не се разстройвайте. Заблуждавал съм и по-опитни играчи от вас, и то за доста по-дълго време.
Тя чу приближаването на друг влак. Бе още далеч, но лекия тътен изпълваше тунела. Сърцето й се сви от необходимостта да побърза.
— Защо наредихте да убият майка ми?
— Защото нея не можах да заблудя. Когато осъзна, че съм започнал да работя на свободна практика в интервала между Париж и момента, когато я вербувах отново в Ню Йорк, тя трябваше да умре. Просто трябваше. До този момент си мислеше, че щом работи за мен, значи работи за ЦРУ. Само че разбра за кого всъщност работя, както й, за нещастие, върху какво.
— И затова я убихте?
— Уби я усещането, че е на мисия. Беше също като вас.
Те стояха неподвижно, като статуи, докато влакът фучеше край тях, разтрисайки станцията и разрошвайки косите им. Моментът премина и Петър извади оръжието си. Тайлър Уин прибра своето под спортното си сако и слезе по стълбите към линиите.
— До следващия влак има между четири и шест минути.
— Ще имаш доста време — каза Петър като включи фенерчето си. — После ще се видим.
Ники наблюдаваше как главата на Уин се движи край перона, докато той вървеше по релсите.
— Тайлър. — Той спря. — Какво има в чантата?
— Никога няма да разберете това.
— Искате ли да се обзаложим?
— Застреляй я, ако ти се наложи — каза Уин и се запъти обратно към станцията на 96-та улица.