За да няма съмнение в това, Очоа изтърси:
— Много мило, че сте се издокарали така за нас, детектив Забележителна.
Хийт приличаше на корицата на някоя военна видео игра. Не беше сменила дрехите си и лицето и ръцете й бяха мръсни и охлузени. Докато идваше от общия офис, беше издърпала топче гроздова дъвка от косата си.
— Бях малко заета.
Ники се приближи към еднопосочния прозорец, за да огледа Петър Матич, който седеше сам и в белезници зад конферентната маса от другата страна.
— Изненадан съм, че не си видяла сметката на копелето, когато си имала възможност — рече Фелър. — Били сте само двамата. Никой никога нямаше да разбере.
— Аз щях да знам. И без това е по-ценен жив, искам да знам цялата история. Всичко, което е извършил, всички, за които е работил. И кого още е убил.
— И с Тайлър Уин трябва да се разправим — каза Руук.
— Особено с него.
Когато Ники влезе в кутията и седна срещу Петър, тя забеляза, че и той е покрит със следи от борбата им. Единствената разлика беше, че го бяха пременили в затворнически дрехи. Целият беше в порязвания, синини, наслоена мръсотия и засъхнала кръв. Даже синята боя, която Ники пръсна в лицето му, още си стоеше. С оранжевия гащеризон изглеждаше така, сякаш го бяха изхвърлили от мач на Флорида Гейтърс.
Двамата се гледаха в ледено мълчание. На Ники видяното не й хареса. Причината не беше в това, че гледа мъжа, намушкал майка й до смърт, който бе убил поне още една жена. Не беше и в това, че гледа бившия си любовник, който нарече връзката им „задача“, средство, с което да постигне целта си. Това, което не й хареса, бяха очите му. Покорния поглед на победен, предал се човек, които бе зърнала, когато го залови, беше изчезнал. Петър Матич открай време мислеше стратегически и очите му издадоха, че добре е преценил ситуацията, откакто го бяха извадили от тунела в белезници.
— Трябваше да ме убиеш, когато имаше тази възможност — каза той.
— Още доста хора са на това мнение.
— А ти защо не си?
— Аз не съм съдебните заседатели. Аз съм само ченге, а и в крайна сметка трябва да имам някакви принципи. Ти също имаш. И двамата знаем какви са.
— Винаги праведната Ники Хийт. Светица и войник. — Той се наведе над масата и се усмихна. — Жалко, че „любовница“ не заслужава да влезе в списъка.
Когато се изчерви, Ники си напомни да мисли разделно. Петър щеше да се опита да използва всяко свое предимство, особено за да я обърка. Тя се опита да игнорира емоционалната нападка, както и факта, че макар че хората й бяха напуснали стаята за наблюдение, за да се върнат към задачите си, Руук все още беше от другата страна на огледалото. Тя си пое бавно дъх, за да се съсредоточи.
— Кажи ми кога точно ти възложиха да убиеш Синтия Хийт.
— Много добре. Разделното мислене е проява на такъв професионализъм. Това е твоята специалност.
— Кой се свърза с теб?
— Виждаш ли, оставаш съсредоточена върху работата си, както винаги.
— Искам отговори.
Той се ухили.
— А аз искам сделка.
— Нямаш с какво да се пазариш. Аз вече знам, че си убил майка ми и Никол Бернарден.
— Кой ти каза това?
— Ти.
— Кога?
— Тази нощ в метрото.
— Докажи го.
Петър отново се усмихна — още по-широко и самоуверено. Бе видяла същото изражение в очите му по-рано през тазвечерната драма, когато я беше обезоръжил. Същата тази арогантност я беше провокирала да обмисли дали да не го убие. И за момент се почуди дали все пак не е било по-добре да го направи. Допускаше, че от днес нататък винаги ще си задава този въпрос.
И двамата знаеха, че този разпит не е формалност. Като следовател в отдел „Убийства“ Хийт беше наясно, че всеки един случай трябва да е придружен със солидни доказателства, преди да го дадат на прокурора. Точно по тази причина бе пратила следователи да претърсят апартамента на Петър, както и офиса му към телевизионното шоу, за което работеше. Да не говорим, че щяха да преровят всяка подробност от живота му, търсейки всякакви доказателства. Това беше само началото.
Петър обаче се опитваше да я изпълни със съмнения. Никой не го беше чул да признава за убийствата, точно както никой не би узнал, ако го беше блъснала под влака. Ако не можеше да намери реално доказателство, което да бъде прието от съда, Петър Матич щеше да бъде пуснат на свобода. И тъй като всичко това му беше пределно ясно, той изигра най-силната си карта.
— Знаеш ли, аз имам нещо, което искаш.
Ако мигнеше и проявеше интерес, щеше да се издаде и да прояви слабост, а това щеше да доведе до провала на разследването. Така че Хийт остана спокойна и не каза нищо.