— Може да не е просто информация за убийството на майка ти. Или за другото убийство — каза той, сякаш тези престъпления бяха просто точки в инвентарен списък, които чакаха да бъдат отметнати. — Нещо се задава. Нещо голямо и страшно. По него се работи вече десет години, ако това въобще ти говори нещо.
Намекът му за десетилетието, което започна и свърши с двете убийства, беше неговия начин да възбуди интереса й, без да си признае вината. Петър беше умен. Ники трябваше да бъде по-умна.
Без да се лови на въдицата му, тя каза:
— Ако знаеш нещо за предстоящо престъпление, ти си длъжен да споделиш тази информация.
— Добър съвет, детектив Хийт. Може би ще го направя. — Той отново й се ухили нагло и продължи: — Предполагам, че това зависи от подходящата уговорка.
Когато Хийт влезе в стаята за наблюдение, Айрънс я чакаше там с Руук и бързо тръгна към нея.
— Нали не се каните да се пазарите с този изрод?
Ники хвърли поглед към стенния часовник.
— Какво правите тук след полунощ, капитане?
— Чух, че сте пипнала нашия човек и исках да присъствам. — Тя забеляза, че е прясно обръснат и носи униформа с отлично колосана яка. Уоли се беше наконтил за пред камерите. — Готов ли е да го дадем на прокурора?
— Не е толкова просто. Той ми каза, че е убил и двете жертви, но в съда ще бъде моята дума срещу неговата, освен ако здраво го притиснем. А и има неща, които трябва да знаем и които можем да разберем с негово съдействие.
Той се намуси.
— Как не. Ако ще играете по гайдата му, защо направо не го пуснете? — Внезапно той се сети кой е с тях в стаята и каза на Руук: — Това не го цитирайте.
— Нищо не съм чул, капитане.
— Петър никъде няма, да ходи, сър. Просто мисля, че най-разумният подход е да си поемем дъх, да изчакаме и сутринта да го обсъдим с прокурора.
— Вие просто искате да протакате, за да задоволите любопитството си за всички подробности около смъртта на майка ви — каза Айрънс.
— Чуйте ме, капитане. Никой не иска да види как този тип отива в затвора до края на дните си повече от мен, но това означава да си свършим работата както трябва, за да не се измъкне, тъй като някой е действал непредпазливо и прибързано. Пипнахме го, сега работата ни е да не го изпускаме. — Айрънс се опита да я прекъсне, но тя упорито продължи: — Ами ако това не е само поза? Ами ако има информация, която ще ни помогне да арестуваме конспираторите и да предотвратим ново убийство? На това подробност ли му викате?
Без да чака разрешение от Айрънс, тя отвори вратата към коридора, където на стража чакаха двама униформени.
— Закарайте го в килията.
Хийт се чувстваше така, както през всеки друг работен ден, само дето беше два часа сутринта през най-важната нощ в кариерата й като следовател. Ники накара Очоа да хване телефона и да разшири издирването на Тайлър, като се обади на ЦРУ, на Национална сигурност и на Интерпол, както и да се убеди, че и името, и снимката на шпионина са достигнали до всички летищни терминали, до полицията на Амтрак и до пътната полиция. Фелър и Раймър претърсваха апартамента на Петър със специално нареждане да отделят всички документи, квитанции, снимки и компютърна информация. Хайнзбърг пак я нямаше никаква, но Хийт прати Роули да прегледа онези записи от Съдебна медицина, за да провери дали не могат да зърнат лицето на шофьора на микробуса, който беше саботирал токсикологичното изследване. Повече нямаше да пропусне нито един детайл от това разследване. Всяка нишка, която успееха да свържат с Петър, щеше да предотврати излизането му на свобода.
Когато Ники затвори телефона, Руук дойде до бюрото й.
— Малкъм и Рейнълдс се обадиха, докато ти беше на телефона, така че аз приех съобщението им. Да видим сега, казаха, че се радват, че не си умряла… Поне мисля, че това казаха. — Той сви рамене. — Е, както и да е. Съобщиха ми, че напредват със събирането на доказателствата в склада на Картър Деймън. Как се справям?
— Със задник като твоя можеш да ми бъдеш личен секретар по всяко време. Как върви с микробуса?
— Намерили чифт работни ботуши. 45-ти номер, също като стъпките в апартамента на Никол. В момента в лабораторията проверяват дали по тях има влакна от килима й.
Ники отиде до дъската, където си записа за ботушите до информацията за апартамента на Бернарден.
— Какво още?
— В багажното отделение на микробуса има следи от кръв. Малкъм ми каза, че ще се захванат здраво с това и че ДеХесус лично се е намесил. — Той изчака, докато тя записваше „Кръв/ ДНК“ и продължи: — И последно, намерили са ясни отпечатъци по всички повърхности и дръжки на вратите. В момента чакат идентифицирането им.