Когато тя затвори маркера, Руук попита:
— Ти с кого говори толкова дълго?
— Полицейската префектура в Париж, Франция.
— Това е скъпо обаждане, нали знаеш?
— Струва си всяка стотинка. — Той я последва до бюрото й и Хийт си взе записките. — Слушай сега. Няма никаква информация за каквото и да е нападение над Тайлър Уин. Няма смъртен акт. Няма документация, че е бил в болница „Канар“. Няма документи, че е напуснал страната.
Руук потърка брадичката си.
— Ние въобще били ли сме там?
— Не. Не и според болничната документация и следователите в Булон-Биланкур. Те никога не са говорили с нас. Никога не се е случвало.
Тя метна записките си на бюрото.
— Ти как си?
— Като в анимационно филмче за Бегача. Добре съм, ако не спирам и не гледам надолу. — Тя докосна ръката му. — А ти? Как е тази нещастна китка, след като цяла нощ ряза онзи болт?
— Ей, трябваха ми още пет минути, за да прережа онова чудо. По телевизията защо изглежда толкова лесно?
— Реалността не е като телевизията — каза тя.
— Особено реалити телевизията.
Телефонът на Ники иззвъня и тя вдигна.
— Отдел „Убийства“, следовател Хийт на телефона. Изведнъж тя ужасно пребледня. Изпусна слушалката върху бюрото и се затича към вратата.
Руук хукна подире й.
— Какво не е наред?
— Всичко.
Ники не изчака, за да използва сейфа. Подаде оръжието си на надзирателя, докато тичаше към килиите. Спринтирайки покрай клетки с пияници, крадци и хора, уринирали на публични места, тя пристигна в края на помещението, където вратата на изолационната килия беше отворена и трима полицаи със сини ръкавици на ръцете бяха коленичили до Петър.
Той беше паднал от койката си лежеше на земята с прясна отворена рана челото, където главата му се беше ударила в бетона. Очите му бяха изскочили от орбитите, а кожата му беше наситено виолетова, с мрежа от алени капилярчета по нея. Езикът му беше толкова син, че изглеждаше черен и стърчеше от отворената му, пълна с пяна уста, от която струя вонящо, кърваво повърнато се стичаше надолу по врата му и по пода. Чаталът на оранжевите му затворнически дрехи беше пропит с урина, а червата му се бяха изпразнили в смъртта.
Полицаите се изправиха и един от тях побягна, притискайки устата си с ръце. Ники неволно отстъпи назад и се блъсна в Руук, а един от униформените каза.
— Опитахме да му окажем първа помощ, но докато отключим килията, вече беше умрял.
— Някой видя ли какво стана? — попита тя.
Говореше на полицаите, но се обади един от арестантите:
— Започна да повръща като луд точно когато си получи вечерята.
Арестантът демонстрира как е станало, но Ники се обърна, за да огледа килията.
На земята имаше табла с обърната пластмасова бутилка от натурален сок. Всичко друго беше недокоснато.
— Никой да не го приближава, докато не дойде патологът — нареди Хийт. — И никой да не яде или пие каквото и да било, преди да разберем с какво е отровен.
— И от кого — каза Руук.
ДВАДЕСЕТ
Ники отново наплиска лицето си със студена вода и се изправи, за да се погледне в огледалото над мивката в женската тоалетна. Устните й започнаха да се извиват надолу и да треперят и тя извърна поглед. После се принуди да се погледне отново, но треперенето се усили и очите й си насълзиха. Преди да успеят да потекат по бузите й, тя се наведе отново над мивката и започна да се мие.
За разлика от Уин в Париж, Хийт имаше и средствата, и възможността да потвърди смъртта на Петър Матич. Един телефонен разговор с нейната приятелка Лорън Пари пробуди патоанатома от спокойния й сън и тя дойде в ареста за по-малко от четиридесет и пет минути. Предварителният оглед потвърди видимите доказателства — отрова, вкарана в невинна на вид двеста и петдесетмилилитрова пластмасова бутилка с натурален сок. Силна отрова. През всичките си години работа като патоанатом Лорън никога не беше виждала такава жестока атака от външен токсин.
— Дозата — от каквото и да се окаже, че е това, когато го изследваме в лабораторията — е била изчислена така, че да го убие мълниеносно. Пълна органна недостатъчност без никакъв шанс за съживяване. Бъди сигурна, че ще проверя уплътненията на предпазния ми костюм, повече от веднъж преди да направя аутопсията му.
Аутопсията на Петър.
Хийт подсуши лицето си с хартиени салфетки и ги притисна към затворените си очи. Зад клепачите тя си представи, че отново е на тринайсет, на ски ваканция във Вермонт, организирана от училището, където се загуби по една пътека и се спусна по стръмен заледен склон. Когато падна в онзи ден, тя загуби ръкавиците и едната ска, която се завъртя настрани и падна от ръба на пропастта в дере, което Ники не можеше да види. Ръкавиците спряха на няколко метра от нея, но за да ги достигне, трябваше да рискува да последва ската си.