Сама и в беда, тя впи нокти в леда в опит да се издърпа на безопасно място. Трябваше да се изкачи само три метра по-нагоре и да се вкопчи в някоя скала. На половината път обаче тя изгуби опора и се плъзна отново там, откъдето беше започнала. Ридаейки, със смъдяща от измръзването кожа, тя намери сили отново да се изкачи по склона. Малко преди върха, докато се протягаше към един камък само на сантиметри от ръката й, тя пак загуби опора. Този път пропадането я отведе още по-надолу, съвсем близо до ръкавиците й, които паднаха в пропастта, когато се сурна до тях.
Хийт отвори очи. Беше в тоалетната на управлението… но и на онзи заледен склон.
— Имам нещо за теб относно нашата отровна храна — каза детектив Фелър, когато тя се върна в предварителния арест. — Някой е платил двайсетачка на момчето от ресторанта за бързо хранене, откъдето поръчваме храна за арестантите — казали му, че те ще поемат тази поръчка.
— Чудесно. Той можа ли да опише човека? — попита тя.
— Да и когато го изслушах, му показах това — той вдигна телефона си и й показа снимката от бюлетина за издирване на Салена Кайл. — Идентифицира я веднага.
— Виждам и вдигам залога — каза Роули, които влизаше с разпечатана снимка в ръка. — Току-що принтирах този кадър от записа на охранителните камери. Вижте само кой е оставил замърсения газ на товарния док.
Той вдигна снимката, за да я видят всички — беше Салена Кайл в униформа на доставчик, с бейзболна шапка на главата.
Руук се присъедини към тях и каза:
— Това е една много палава сестра.
— Да — каза Роули. Жалко, че никой не е изгледал тези записи през последните няколко дни. Ако ги бяхме видели завчера, щяхме да я пипнем, преди да избяга.
— Или пък да пипнем Петър — добави Фелър.
— Напомни ми — рече Руук, — кой точно искаше лично да ръководи работата със замърсения газ? А после я делегира на тайното си оръжие?
Ники взе принтирания кадър от Роули, влезе в кабинета на Айрънс и затвори вратата. След по-малко от три минути се разбра, че капитанът все пак няма да вика пресата. Той си грабна палтото и бързо излезе.
Хийт беше изтощена, но не искаше да изоставя нещата така и прекара нощта в участъка. Руук се появи по изгрев с кафе и чисти дрехи.
— Успя ли въобще да поспиш? — попита той.
— Малко — отвърна тя. — Опитах се да подремна в стаята за разпити, но нали знаеш как е. — Тя отпи от кафето. — Баща ми е ранно пиле, така че му се обадих преди малко, за да му кажа какво е станало. Не искам да го чува по новините.
— Той как го прие?
— Не прояви емоция, както винаги. Но поне не отказа разговора, когато е видял, че съм аз. И това е нещо.
Руук си спомни в какво състояние беше напуснала апартамента на баща си, след като го попита за банковите извлечения.
— Ти или си по-силна, отколкото мислех, или просто това ти харесва.
— Ако се изключат личните ми проблеми, наистина си мислех, че съм приключила това разследване.
Тя го отведе до двете бели дъски, покрити с нови бележки, които беше добавила рано сутринта.
— Мислех си, че като пипна убиеца, ще съм приключила. Но Петър… е, Петър се оказа само утешителната награда.
— Знаеш ли, Ники, в това се състои цялата трагедия. Чувствах, че аз и бившия ти приятел започваме да си ставаме близки. — Той я погледна невинно. — Твърде рано ли беше за тази шега?
— Да, малко — каза тя, но въпреки това се усмихна от благодарност, че се опитва да я накара да се разсмее. — Раната все още е прясна, но не се отказвай, става ли?
— Става.
Ники огледа едната дъска с тежка въздишка.
— Този — каза тя почука по името на Тайлър Уин, което беше изписано с едри букви, — е давал заповедите. Заради него умряха майка ми, Никол и Дон.
— И Картър Деймън.
— Да. Но защо? — Тя поклати глава. — По дяволите, мислех, че съм приключила.
По-голямата част от екипа се събра рано, явно сънят не беше приоритет за никого. Роуч се появиха малко по-късно, но само защото бяха посетили главния офис на Управата на транспорта, за да прегледат записите от охранителните камери на станцията на 96-та улица.
— Сега ни правят копия — казаха Роуч, — но открихме запис на Никол Бернарден, която слиза на линията и се отправя към „Призрачната станция“ с кожената чанта, и се връща без нея в нощта, когато е била убита.