— Някой има ли идея какво е имало вътре? — попита Раймър.
— Никаква. Дори не успях да я докосна.
Фелър се присъедини към тях.
— Някой знае ли за кого я е оставила Никол?
Ники поклати глава.
— Само мога да гадая — отвърна тя, макар че имаше една идея, която не сподели с никого.
Малкъм и Рейнълдс влязоха в общия офис с новини от отдел „Събиране на доказателства“. Следите от кръв в багажното отделение на микробуса на Картър Деймън съвпадаха с кръвната група на Никол Бернарден.
— Сега я изследват в ДНК лабораторията за потвърждение — рече Рейнълдс, — но най-вероятно е нейна.
— Нишки от килима съвпаднаха с тези по ботушите на Деймън — добави Малкъм. — И макар че имаше повече отпечатъци, отколкото по стриптийзьорка на летището, успяха да изолират три страхотни резултата: Деймън, Салена и Петър.
Изведнъж зад тях се чуха викове и тръшването на врата и всички се извърнаха към остъкления офис, за да видят приглушената кавга между капитан Айрънс и детектив Хайнзбърг, чиято спирала се стичаше по бузите й.
— Проблеми във великолепното дуо — рече Фелър.
— Не видяхте ли статията в тазсутрешния „Леджър“? — каза Рейнълдс. — Журналистката се чудеше как може затворник да умре в ареста.
— Всички вестници пишат за това — каза Очоа.
— Да, ама Там Швайда има източник, който й казал, че един от следователите се издънил и не идентифицирал Салена Кайл от охранителните записи.
— И ние знаем кой е източникът, нали? — рече Фелър. — Оцелелият.
— Хей, ако Уоли би изблъскал дете, за да се изтъпани пред камерите, защо да не си спаси задника, като остави Шарън Хайнзбърг да опере пешкира? — съгласи се Очоа.
— Или, в нашия случай, да опере нааканите чаршафи — добави Руук.
Ники прочисти гърлото си.
— Макар че много обичам клюките, може би трябва пак да се стегнем и да се захванем за работа?
Но докато всички се връщаха по бюрата си, нейният собствен поглед се извърна към остъкления офис и тя тайничко се надяваше, че дори да не прехвърлят Хайнзбърг в друг отдел, поне ще я накарат да излезе в дълъг принудителен отпуск.
Руук се присъедини към нея.
— Излизам. Имам малко работа, която трябва да свърша. Просто работа. Навън. Нищо особено.
— Лъжец. Ще префасонираш тази история в следващата си статия, нали?
— Добре де — каза той. — Понеже ми извиваш ръцете, ще ти кажа, че редакторът на „Фърст Прес“ ми прати имейл, за да ми съобщи, че организират грандиозно откриване на новата онлайн версия на списанието и според тях ексклузивна статия за разследването ще бъде идеалната за история за първа страница по случай премиерата на новия уебсайт.
— Знаеш колко много харесах последната статия.
— Обещавам, че няма да има подробности за това колко си добра в леглото, а само факти.
— Лъжец.
— Нека го кажа по друг начин — рече той. — Как предпочиташ — аз да напиша статията, или Там Швайда?
Хийт не се поколеба.
— Действай, писателче.
— Няма да съжаляваш.
— Вече съжалявам.
— Може ли после да те поканя на обяд?
Тя извърна очи от неговите.
— Ти върви. Аз имам да свърша нещо по обед.
Той се загледа в нея, опитвайки се да реши дали да я попита за какво става дума, а тя каза:
— Върви. Тази вечер ще се видим у дома след работа.
Когато стигна до вратата, тя притисна ухо към нея — отвътре не се чуваше нищо. Ники леко почука, за да се убеди, че няма никой и когато не последва отговор, тихо се вмъкна и завъртя ключа.
За да не събори подредените в спретнати купчинки бележки на Роули, тя внимателно седна пред конзолата в малкия килер, който той бе превърнал в кралство на охранителните записи. Усмихна се, когато забеляза картонената корона от Бъргър Кинг, която при една среща на екипа му беше дала като награда за това, че намери запис на отвличането на жиголото миналата зима. После извади флаш паметта от джоба си, пъхна я в USB порта и си сложи слушалките.
Ники не знаеше колко пъти е слушала записа на убийството на майка си през последните десет години. Може би двайсет? Първоначално направи грубо копие, държейки диктофон до телефонния секретар, преди следовател Деймън да вземе миникасетата от апартамента. Качеството беше много ниско, така че когато стана следовател, Хийт си издаде пропуск за склада с доказателствата и взе дигитално копие. Макар звукът на този WAV файл да беше много по-чист, колкото и да се вслушваше в приглушения глас на убиеца, никога дори не се беше доближавала до идентифицирането му.