Винаги правеше това тайно, защото беше наясно, че ако някой не е наясно, че целта й е чисто професионална, ще го намери за зловещо. Не беше обсебена от мисълта за случилото се, а търсеше улики. Във всеки случай така си казваше и чувстваше, че е вярно. Съсредоточаваше се върху фона, не върху основното събитие. Особено мразеше да чува собствения си глас на записа и винаги — всеки път — спираше аудиото точно преди да влезе в апартамента и да започне да пищи.
Не можеше да го понесе.
Независимо колко пъти го беше слушала, сега за пръв път го правеше със знанието, че приглушеният глас принадлежи на Петър.
Основни принципи за разрешаването на убийство: Във всички случаи убиецът е близък на жертвата. Най-напред трябва да изключиш съпрузи, съпруги, бивши, деца, братя, сестри и роднини, преди да се прехвърлиш на други възможни заподозрени. Освен че разследва баща й, полицията беше потърсила любовник в живота на майка й, но не и в този на Ники. От друга страна обаче главният следовател беше Картър Деймън, който беше съучастник на Петър след убийството и бе нает да саботира разследването.
Ники изслуша записа отново, а после още веднъж. Чу познатия разговор с майка й за подправки, чу как тя погледна какво има хладилника, чу писъците си и изпуснатия телефон. И неясния глас мъжки глас. Тя спря записа и го пусна пак, изслушвайки тази част отново и отново.
Точно по обяд Хийт седеше в приятния кабинет на д-р Лон Кинг на дванайсетия етаж в сградата на Йорк Авеню за сесията, която беше насрочила тази сутрин. Разказа за записа на психиатъра на отдела и сподели как днес за пръв път е разпознала гласа на Петър.
— Защо искате да се фокусирате именно върху този запис?
— Предполагам, че се чудя дали съм се самозалъгвала.
— Това винаги е възможно, но аз се чудя дали любопитството ви не е свързано с нещо по-дълбоко.
— Знаете ли, мразя тази част.
Той се усмихна.
— Всички я мразят, поне в началото. — После продължи: — Не ме интересува колко сте издържлива, Ники, трябва да преодолеете голяма травма.
— Затова ви се обадих.
— Сигурен съм, че преживявате не само загуба и травма, но изпитвате и дълбоко чувство на гняв и измяна. Да не говорим, че сигурно сте объркана относно инстинктите си и изборите, които сте направили. Като следовател по отношение на едно престъпление. Като жена по отношение на мъжете.
Ники се отпусна назад и облегна гръб на възглавницата. Докато гледаше неопетнения бял таван, тя си представи, че объркването й изчезва и се опита да се вкопчи в чувството за сигурност, което я изпълваше едва ден по-рано.
— Чувствам се така, сякаш някой е издърпал килимчето изпод краката ми. Не само заради случая, но и за онова, което мислех, че представлява животът ми. Онова, което мислех, че представлява любовта. Притеснявам се на какво мога да имам доверие.
— А за вас доверието е жизненоважно. Липсата на такова вероятно изглежда… хаотична.
— Да — потвърди тя, но го каза без емоция. — Така се чувствам сега. Винаги съм си представяла, че разрешаването на случая на майка ми ще е чисто и подредено. Сега единственото, което чувствам е…
Хийт завъртя пръст в кръг.
— Сигурен съм, че е така. Особено когато доверието ви е било предадено на такова интимно ниво. Възможно ли е да става дума и за факта, че до този момент животът ви е бил дефиниран от това разследване, а сега то е приключило и вече не знаете коя сте?
Тя се надигна, за да го погледне в лицето.
— Не, разстроена съм, че още не е приключило и не искам да разочаровам майка ми.
— Не можете да я разочаровате. Тя е мъртва.
— А мъжът, който е наредил да я убият, е още на свобода.
— Тогава ще направите каквото трябва. Знам това от уникалната ви дефиниция на думата „отпуск“. — Тя кимна в знак съгласие, но без да се усмихне. — Моля ви да се опитате да останете под контрол, независимо колко ви е трудно. Недоверието води само до още недоверие. Като вирус е. Няма да можете да си вършите работата — или да живеете живота си, — ако нямате доверие на инстинктите си. Ще се стъписате. На кого имате най-голямо доверие, Ники?
— На Руук.
— Можете ли да обсъдите това с него?
Хийт сви рамене.
— Да.
— Открито? — Тя се поколеба, което отговори на въпроса. — Според моя опит с ченгетата, посетили тази стая, да можеш останеш спокоен в момент на криза е чудесно. Но като стил на живот това си има последствия. Не може всичко да понасяш стоически. Оставаш сам.