— Точно това беше причината. Хайде, Хийт, пределно наясно сте как да държите заподозрян на каишка. Не прибрахме Уин, защото не искахме да се издадем, преди да ни отведе до онова, с което се занимаваше.
— И колко хора умряха, докато му държахте каишката, агент Калън?
Той знаеше за какво говори тя и каза:
— Искам да знаете, че когато умря майка ви, разузнаването нямаше никаква информация, че Тайлър Уин е изменник. Разследването всъщност започна с нейното убийство. По онова време работех за ФБР и аз бях нейната свръзка. — Това я накара да се извърне и да го погледне. — Точно така, познавах я — каза той. — По сценарий, много близък до случилото се с Никол Бернарден, майка ви се свърза с нас, като изказа подозрения за развиваща се на територията на САЩ опасност за националната сигурност. Дадохме й двеста хиляди долара, за да подкупи един доносник, за да получи доказателство и тя беше убита същата вечер.
Докато осмисляше чутото, Ники продължаваше да гледа лифта над главата си. Ако Калън казваше истината, парите в крайна сметка не бяха тридесетте сребърника на майка й. Тя извърна очи, за да срещне погледа му и той каза:
— И толкоз. Това е цялата история.
— Ако изключим факта, че заговорът, който е разкрила, е бил в полезрението ви през всичките тези години.
— Това е секретна информация.
— Колко удобно. А междувременно Тайлър Уин се е разхождал на свобода. А, пардон, на каишка.
Агент Калън пренебрегна хапливите й думи. Нищо не можеше да го изкара от равновесие — това бе част от военната му дисциплина.
— Много хора са ви питали за това, но аз ще ви попитам отново и се надявам да ми кажете истината. Имате ли представа какво е получила майка ви от доносника?
— Не.
— А имате ли някаква представа къде може да го е скрила?
— Не. Каквото и да е, скрила го е много добре.
— Все пак намерихте скривалището на Никол Бернарден.
— Казах ви, че не знам. Да не мислите, че не съм обмисляла това милион пъти?
След като рязко кимна, той заговори по същество:
— Искам да ми съдействате по този въпрос.
— Това и правех. Вие въобще слушахте ли ме?
— Искам да кажа оттук нататък.
— Аз работя за полицейското управление на Ню Йорк.
— А аз работя за американския народ.
— Тогава се обадете на някой американец в главното управление и ще бъда на ваше разположение. В противен случай благодаря за посещението.
Беше стигнала почти до Йорк и вдигаше ръка, за да си повика такси, когато той се приближи до нея в опит да я притисне на всяка цена.
— Помислете. Не осъзнавате ли колко сериозна може да е тази заплаха, щом някой е успял да стигне до един от затворниците ви и да го убие в ареста?
— Не мога да ви помогна. Просто нямам с какво.
— Мога да ви помогна да пипнете Тайлър Уин.
„Или“, помисли си Ники, „да ми попречиш да го пипна, докато имаш полза от него.“
— Благодаря ви за съвета за гофретите — каза тя и се качи в таксито.
Тази вечер Ники се прибра в апартамента си и седналият пред своя макбук Руук се изправи, за да я поздрави със страстна целувка. Обви дългите си ръце около нея и те се притиснаха един към друг. След като постояха малко в обятията си, той каза:
— Ти нали не заспиваш?
— Права? Да не ме мислиш за кон?
Руук изцвили, а тя се засмя за пръв път този ден.
— Глупчо.
И се разсмя отново, защото наистина беше глупаво. И добре дошло. Сложи ръка на челюстта му и го погали по бузата.
Когато я попита как е, му каза истината. Денят беше тежък и тя се нуждаеше от гореща вана. Но когато той й каза, че е приготвил коктейли, плановете за ваната бяха отложени, а чашите — извадени.
Настаниха се на дивана и тя му разказа за срещата с Барт Калън.
— Значи това беше мистериозната ти среща за обяд?
За момент тя се зачуди дали да не му каже за сесията си с психоаналитика, но беше твърде изтощена да обсъжда това и се отказа. После обаче се замисли за онова, което й беше казал Лон Кинг за нежеланието й да споделя повече от себе си и рече:
— Не, всъщност се видях с психоаналитика си.
— А, значи вече не е „психоаналитикът“, а „моят психоаналитик“? Това е нещо ново.
— Откажи се, ясно ли е?
„Малко по малко“, помисли си тя, „малко по малко.“
Той обаче беше упорит.
— Мисля, че това е добре за теб. Ако някога е имало повод да отидеш, Ники, сега е моментът. Дори само историята с Петър е достатъчна, да не говорим за Дон.
— Като стана въпрос за Дон — каза тя, вкопчвайки се в новата тема, — смятам да отлетя до Сан Диего вдругиден. Семейството му организира помен във флотската база.