В своето усамотение през спокойната нощ тя избра да разсъждава за добродетелите и даровете. За независимостта, която бе развила благодарение на възпитанието, получено от майка й. За способността да се диви, за въображението, за високите стандарти, за стойността на трудолюбието, за самата доброта, и за силата на любовта. В новата история, която започна да пише, се разказваше за чаши, които от полупълни се превръщаха в преливащи. Според нея смехът надделяваше, прошката лекуваше, а музиката стопляше и най-студените сърца.
Музиката.
Ники се втренчи в пианото в другия край на стаята.
Майка й свиреше чудесно и споделяше с нея възхитата от музиката. Защо тя бе добила такава власт в тишината?
Нещо в гърдите й се стегна, когато си спомни думите на Руук да се постави на нейно място. Чувството се превърна в ужас, но въпреки това тя избра смелостта и се изправи. Докато прекосяваше стаята, ужасът се стопи и се превърна в нещо, което я подтикна да повдигне седалката на пейката и да извади най-горната нотна школа. „Моцарт за млади ръце.“
За пръв път от десет години насам отваряше пейката, а школата не бе поглеждала още по-отдавна. Сигурна беше, че се е изгубила.
Беше на деветнадесет, когато отвори капака на пианото за последен път. Ники се поколеба, не от несигурност, а за да отбележи промяната.
Пантите на капака изскърцаха, когато го повдигна и разкри клавишите. Когато седна, отвори школата на първа страница, натисна педалите и започна да свири, пръстите й трепереха от спомена за всеки един от рециталите в детството й.
За пръв път от десетилетие насам музиката на този любим инструмент изпълни апартамента, изливайки се от Ники в стила на Синтия. Музиката е част от сетивната памет, но и от мускулната, така че тя сбърка няколко клавиша, но това само я накара да се усмихне, когато започна Соната N15 на Моцарт. Свиренето й, което й се струваше тъй механично и несигурно в началото, постепенно стана гладко и грациозно. Когато стигна до края на страницата, тя се обърка, защото не успя да координира обръщането й с движението на пръстите си. Или може би проблемът беше в сълзите, замъглили очите й. Тя ги изтри и се приготви да продължи, но спря. Намръщи се и объркано погледна нотния лист. Наведе се напред към школата и забеляза между нотите знаци, изписани с молив и с почерка на майка й.
Синтия винаги й беше казвала, че Моцарт е считал и празното място между нотите за музика, но това, което забеляза беше, че тези записки нямаха нищо общо с музиката.
С какво тогава?
Ники усили малко осветлението и сложи папката директно под лампата, за да огледа знаците. Приличаха й на шифър. Тя се залюля върху пейката, стори й се, че подът се тресе. Реши, че става ново вторично земетресение, но после се огледа.
Останалата част от стаята не помръдваше и на йота.