Ресторантът „Пи Джей Кларк“ на площад „Линкън“ беше отворил едва преди две години, но вече навяваше атмосфера на стара нюйоркска кръчма — от онези, където може да хапнеш чудесен бургер с бира или да си поръчаш нещо съвсем прясно от бара за сурова храна. В най-първия „Пи Джей“, отворил прати в Ийст Сайд преди повече от век, се подвизавали Дон Дрейпър и неговите лудетини, както й знаменитости като Синатра, Джаки Онасис и Бъди Холи, който предложил там брак на жена си още на първата им среща. Докато вървеше след Руук до тяхната маса, Хийт забеляза само едно познато лице. Не беше на знаменитост, но при вида му коленете й омекнаха.
Картър Деймън може да беше излязъл в пенсия, но навиците на едно ченге не го оставят, така че той седеше с гръб към стената, за да наблюдава помещението над ръба на чашата с блъди мери. Стана, за да ги поздрави, но не свали поглед от Ники дори докато се ръкуваше с Руук. В очите му се мерна нещо — заприлича й на тъга, може би срам, може би водка. А може би и трите.
— Пораснала си — каза й Деймън, щом седнаха. — Аз пък просто остарях.
Наистина късата коса и мустаците му бяха по-прошарени, а под очите му имаше торбички, но на петдесет години Деймън все още имаше стройната фигура на човек, който се грижи за формата си и идеално се намести в образа, замръзнал в паметта й, когато го видя за пръв път в най-ужасната нощ в живота си.
— Съжалявам за загубата ви — бяха първите му думи. Деветнайсетгодишната Ники вдигна глава от дивана до пианото. Изобщо не го беше забелязала. Мислите й тънеха в мъгла, беше като хипнотизирана от кръвта на майка си, която червенееше по крачолите на дънките й. Петната бяха влажни, но студени бе люляла тялото й, простряно на кухненския под, докато парамедиците и някаква полицайка най-сетне я откъснаха от него. Докато детектив Деймън й обясняваше кой е, зад гърба му проблясваха светкавици от фотоапаратите в кухнята и я караха да се свива. Когато й каза, че той ще разследва престъплението, най-важната дума — престъпление, — съпроводена от две просветвания, я разтърси, разкъса мъглата и я хвърли във въртоп от кристална яснота, от която всяка дребна подробност се запечата в главата й като дигитален видеозапис. Тя забеляза златната значка, закачена на джобчето на спортното му сако, под което вместо риза носеше стара тениска с логото на „Джетс“ с раздърпана яка, сякаш беше излязъл набързо от къщи, изоставяйки трапезата за Деня на благодарността заради обаждане от 13-то управление. От апартамент до Грамърси Парк бяха позвънили на 911, униформените вече пътуваха натам. Вероятно убийство, заподозреният или заподозрените бяха избягали.
Когато се случи, Ники се намираше на две пресечки оттам и избираше подправки в супермаркета. Щом се замислеше за това, винаги й се струваше толкова тривиално. Толкова банално. Разглеждаше подредените по азбучен ред бурканчета и най-важното нещо в живота й беше да открие канела на пръчици — на пръчици, не на прах, — докато в този миг майка и поемаше последния си дъх. Щом ги откри, тя триумфално й се обади, за да се похвали и да попита дали да й вземе още нещо. След шест позвънявания се включи телефонният секретар. „Здравейте, обажда се Синтия Хийт. Не мога да дойда до…“. След това майка й вдигна — месеше тесто за пай в кухнята и трябваше да избърше маслото от ръцете си, преди да отиде до телефона. Както винаги, не знаеше как да изключи секретаря, без да прекъсне връзката, така че го остави да записва, докато Ники слушаше.
— Може да ми потрябва мляко. Имам една отворена бутилка в хладилника, чакай да видя колко е останало.
След това на пода падна чаша, майка й изписка. Ники извика толкова силно, че хората в супермаркета извърнаха глави. Майка й не отговори, само отново изкрещя и изпусна телефона, който с трясък падна на пода. Ники вече беше изхвръкнала от магазина, разтваряйки вратите със сила, и тичаше между колите, като викаше майка си и я умоляваше да й каже нещо. Чу приглушения глас на мъж и кратко сборичкване. После майка й изскимтя и тялото й тежко се строполи до телефона, последвано от издрънчаването на нож. Разнесе се съскане, когато някой отвори вратата на хладилника. Бутилките вино, които се изстудяваха на рафта за празничната им вечеря, издрънчаха. Ники чу изчаткване, после съскане от отварянето ма кутия безалкохолно. Пауза, после шум от отдалечаващи се стъпки. Оставаше й още една пресечка, когато чу тихия стон на майка си и последната й дума.