— Откъде знаеш?
— Четири години преди да се пенсионираш.
— Щом казваш.
— Извършил си последната проверка на 19 февруари, 2003 г.
Надвисналото мълчание подсказа на сервитьора да се изниже, без да им каже нищо. Беше усетил напрежението.
Накрая Картър Деймън се приведе напред, а дълбоко в зачервените му очи се четеше нещо като молба.
— Ники… детектив Хийт… Понякога следата изстива, знаеш това. Виновни няма. Но продължаваш напред. — Тя не отговори, а той продължи с дрезгав шепот: — Много работих по този случай. Блъсках като куче.
— Докато спря да блъскаш.
— Нужно ли е да ти напомням колко убийства стават в този град?
— Колко от тях са на майка ми?
Той поклати глава и си върна равновесието, а моментната му уязвимост се превърна в защитна стена.
— Не, не може така. За теб това е един-единствен случай, а за мен е само един от много. Нищо не можех да направя, работата залива всички ни.
— Г-н Деймън — каза тя, като не му оказа уважението да спомене чина му. — Говорите така, сякаш всъщност сте свършили работата си, а на мен ми се струва, че сте се отказали от нея четири години преди пенсионирането си.
— Това не е честно.
— Колко странно — каза тя. — И аз си мислех същото.
— Ей, кучко, ако си мислиш, че можеш да се справиш по-добре от мен, давай.
Хийт стана.
— Само гледай.
Руук хвърли няколко банкноти на масата и я последва.
До управлението имаше доста път и те взеха такси, за да може Хийт да говори по телефона — в метрото нямаше да има покритие. След като даде адреса на шофьора, той й каза:
— Нали знаеш, че според лекаря трябва да кача малко килограми? Искам да отбележа, че никак не ми помагаш.
Тя прегледа съобщенията си и каза:
— Какви ги плещиш, Руук?
— Тази сутрин не закусвахме, но не се оплаквам, пропуснахме това, за да правим дивашки секс. — Руук забеляза вдигнатите вежди на шофьора в огледалото за обратно виждане и се наведе напред. — Няма нищо, братовчеди сме, но не първи.
Ники се плъзна надолу в седалката, опитвайки се да потисне смеха си. Така правеше Руук, особено когато я обземеше мрачно настроение — караше я да се смее и да продължи напред. Той се обърна към нея и продължи:
— Преди малко пък обядвахме с господин, а не детектив Картър Деймън — и не си мисли, че не разбирам значението на пропуска ти — и единствените калории, които погълнах с това ядене, дойдоха от диетична безалкохолна напитка.
— „С това ядене“? — повтори тя, докато прослушваше едно съобщение и набираше подателя. — Кой говори така в днешно време?
— Един майстор на словото, изпаднал в делириум поради паднала кръвна захар.
Ники вдигна ръка.
— Звъня на Лорън Пари.
— Страхотно, патоанатомът. Ако не ям, скоро и без това ще се видим.
Руук я остави пред управлението и помоли шофьора да го откара в апартамента му в Трибека, за да проучи някои неща и да прочете документите по случая, които Ники обеща да му изпрати. След като прати имейла, Хийт събра отряда около белите дъски, за да им каже новините, започвайки с обаждането на Лорън.
— Току-що ми се обади патоанатомът. Вече имаме приблизителен час на смъртта, а именно завчера през нощта, между десет вечерта и два сутринта. — Тя направи пауза, за да им позволи да си запишат и продължи: — Освен това получихме отпечатъци, детектив Очоа вече ги качи в базата данни. Засега няма съвпадения, но да се надяваме, че ще излязат. По кожата на жертвата са били открити остатъци от почистващ препарат, който се среща в лабораториите. — Ники взе маркер и посочи мърлявото петно на коляното на убитата. — Освен това резултатите от изследванията сочат, че това петно, както и мръсотията по обувките й, съдържат елементи, които се срещат по железопътните релси. — Тя спря за миг, за да огледа помещението. — Радвам се отново да видя детектив Раймър сред големите деца.
Очоа даде тон за традиционното хорово „Добре дошъл, Опи!“, като използва южняшкия прякор на следователя.
— Раймър, ти ще си партнираш с Фелър, щом се върне от огледа на видеозаписите с Роули. Защо не започнеш отрано, като провериш дали има постъпили жалби за изчезнали аптекари, лабораторни техници, лекари и така нататък? Ако се сетиш някоя друга професия, при която се използва промишлен разтворител, провери и нея.
— В химическото чистене на Очоа, например — каза детектив Рейнълдс и отприщи порой от подвиквания по адрес на Оуч.
— А, да — каза Хийт. — Ето ги и неудържимите Малкъм и Рейнълдс. — Веднага ще ви намеря работа — проверете дали не е работела в железопътните линии или в метрото. Както виждате — отбеляза тя, посочвайки снимката на жертвата в куфара, облечена е като мениджър или началник, така че започнете с тях в Човешки ресурси, но не пренебрегвайте кондукторите и обикновените служители.