— В столовата няма никой.
— В кухнята няма никой.
— В спалнята няма никой.
— В килера няма никой.
— На тавана няма никой.
— В мазето няма никой.
Онези, които бяха слезли долу, се събраха в кухнята, където бе натрупан толкова неизхвърлен боклук, че спокойно можеха да заснемат там реалити шоу за хора с психични отклонения, които ги карат да складират всичко възможно. Заподозреният обаче го нямаше.
— Проверихте ли в гаража? — изрече тя в микрофона си.
— Няма никой.
Командирът слезе заедно с Роуч и я изчака в дневната.
— В това няма логика — каза той. — Няма къде да се скрие, килерите са празни. В спалнята има само един парцалив матрак.
— И тук няма почти нищо — отбеляза детектив Очоа и насочи фенерчето си към пироните, на които бяха висели картини. Под тях се забелязваше избеляло петно с формата на диван, на чието място сега имаше само два мръсни градински стола и мърляво килимче.
— Няма ли фалшиви стени? — попита Руук, влизайки през предната врата. — Уверявам ви, че в тези стари къщи понякога има фалшиви стени, скрити зад библиотеката.
Хийт изрече познатия си рефрен:
— Руук, казах ти да чакаш отвън.
— Зърнах красивата светлина от хеликоптера, притегли ме против волята ми. Все едно сме в „Близки срещи от третия вид“.
— Излизай веднага.
— Добре, де.
Той тръгна на заден ход, препъна се и се приземи по задник. Очоа поклати глава, а Роули му помогна да стане и каза:
— Виждаш ли, ето защо не може да идваш с нас.
— Не съм виновен аз! Спънах се в нещо под тая черга.
— Ами, друг път не си влачи краката — каза Ники. — На излизане може да опиташ.
— Детектив Хийт? — обади се Очоа. Беше коленичил на пода и опипваше някаква издатина под лекьосания зелен килим. Изправи се и прошепна: — Отдолу има дръжка.
Дръпнаха чергата и под нея се показа капак от шперплат с размери метър на метър, дръжка и панти, завинтени към пода.
— Влизам — обяви Хийт.
— Нека първо да пуснем газ — предложи командирът.
— Ще избяга. Ами ако долу има тунел?
— Ще пратим куче.
Адреналинът обаче бе взел връх. Ники пъхна пръст в халката, отвори капака, освети отвора и извика:
— Полиция, покажи се!
Долу някой стреснато изохка.
— Виждаш ли нещо? — попита Роули.
Хийт поклати глава и спусна крака в отвора.
— Има стълба.
— Детектив Хийт… — започна командирът, но беше твърде късно. Завладяна от бясното желание да залови заподозрения, Хийт наруши процедурата и слезе. Вместо да използва стъпалата, тя се плъзна по стълбата, сякаш беше пожарникарски пилон и се приземи с пистолет в ръка, извади фенерчето от устата си и освети мазето.
Той стоеше в центъра на малкото помещение съвсем гол и я гледаше с очи, които сякаш виждаха и не виждаха едновременно.
— Полиция, не мърдай!
Заподозреният не отговори. И без друго не мърдаше — стоеше прав, без да излъчва никаква заплаха. Полицаите от специалните части се изсипаха след Хийт, насочили оптическите си мерници право към него.
— Не стреляйте — нареди тя. Искаше той да умре, но и трябваше жив.
Светлината на фенерчетата разкри морето от обувки — стотици обувки, мъжки и женски, нови и стари, единични и в чифтове, — подредени наоколо му в изрядни концентрични кръгове.
— Така значи — каза той. — Идвате да ми вземете обувките.
— На кое име отговаряте, Уилиам или Бил?
Ники отново зачака отговор — щеше да чака колкото трябва. Заподозреният не бе продумал от момента, в който преди десет минути седнаха един срещу друг в Разпити 1. Вместо това се разглеждаше в огледалото, като понякога отвръщаше поглед и отново поглеждаше, сякаш за да изненада сам себе си. След малко раздвижи мускулестите си рамене и оранжевият му гащеризон прошумоля.
— Може ли да го задържа? — попита накрая той и явно говореше сериозно.
— Уилиам — каза тя. — Така пише в досието ви, така и ще ви наричам.
Той отмести очи от нейните и пак се втренчи в огледалото, а детектив Хийт отново разгледа папката пред себе си, макар че вече бе запомнила всички интересни факти. Уилиам Уейд Скот, бял, тридесет и осемгодишен. В общи линии най-обикновен бродяга, чиито арести проследяваха пътя му през Североизточните щати след уволнението му от армията по обвинения в употреба на наркотици след Пустинна буря през 1991 година. Престъпленията му варираха от дребни кражби до размирно поведение, както и няколко ареста за по-сериозни провинения, например строшена витрина и кражба от магазин за електроника в Провидънс през 1998-ма, заради която бе лежал три години. Ники накара Очоа да провери датата на освобождаването му още веднъж — ако беше вярна, той имаше алиби за убийството на майка й. Очоа й прати СМС иззад огледалото и потвърди, че Уилиам Уейд Скот е бил освободен през 2001 — две години по-късно. Тя го прочете, без да издава чувствата си, но след като пъхна телефона в джоба си, Руук я видя да свива юмруци под масата.