— И аз се радвам, Джим. Ако знаех, че сте тук, можехме да вечеряме заедно.
— Защо не! — каза Ники и усмивката, която отправи към Руук, му напомни за хотелския секс.
— Страхотно — насили се да се ухили той. Докато пътуваха към хотела с такси, мълчанието беше почти осезаемо и тъй като не си носеше нож, Ники го разряза с езика си.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Руук? Завиждаш на Петър.
— Не ме разсмивай.
— Имаш нещо против него, личи си.
— Извинявам се, просто не смятам, че вечеря с бившия ти приятел се вписва в представите ми за РПДРПС. Да не би да си отмъщаваш, защото една сравнително привлекателна жена дойде да ми направи масаж?
— Руук, тя беше като модел на „Виктория Сикрет“, само че без ангелски крилца.
— Значи и ти така си помисли?
— Ревността ти е очевидна и прекалена. Забрави за бившия ми приятел. Да, Петър се опита да поднови връзката ни, когато се видяхме миналата есен, но аз сложих край на това.
— Той те е свалял? Не си ми казвала преди.
— Сега е просто стар приятел. — Тя направи пауза, за да погледне нагоре и продължи: — и да, това все още е РПД каквото е там, но нека ти напомня нещо, тъй като може би си твърде травматизиран или отричаш очевидното, след като те раниха. Петър много ни помогна да разрешим онзи случай. Сега имам възможност да му благодаря.
— Като ме накараш да му платя вечерята?
Тя погледна през прозореца и се усмихна.
— Всякак печеля.
Той запази маса в „Грил 23“ по простата причина, че ако този ресторант бе достатъчно добър за Спенсър, щеше да хареса и на него. Започнаха със стриди и бутилка изключително шардоне, така че вечерята не беше пълен ад за Руук. Може би просто чистилище. През по-голямата част от времето се усмихваше, докато Петър дуднеше за себе си и за извънредно вълнуващата си работа зад кулисите.
— Намирам се на сантиметри от сцената — довери им той и понижи глас. — Брад и Анджелина.
— Еха! — каза Ники. — Бранджелина.
— Много ги мразя тия лигави прякори — заяви Руук, а Петър спи рамене.
— Ники, помниш ли как ни наричаха? Петник?
— Петник! — разсмя се тя. — Боже мой, Петник.
Руук посегна към кофата с лед и напълни чашата си, чудейки се защо жените намират брадясалите вейки с огромни тъжни очи за привлекателни. Какво толкова неустоимо имаше в липсата на амбиции и невчесаната коса?
След като той за пореден път потъна в спомени, а Ники пет пъти провери дали е получила съобщение от управлението, Петър се сети, че не е сам на масата и отбеляза, че тя изглежда умислена. Хийт остави вилицата си, без да пъхне в устата си чудесната хапка патешко, и попи устата си със салфетка. Разпръсналите се облаци отново се събраха в студен фронт и тя разказа на Петър за новото развитие по случая на майка й, като спря само за да изчака да приберат чиниите. За пръв път Петър я изслуша внимателно и без да прекъсва, което му правеше чест. Изражението му стана сериозно, а в очите му изплува пара мъка. Щом тя приключи разказа си, той поклати глава и каза:
— За теб това никога няма да има край, нали?
— Може би някой ден ще разреша случая, но край… — тя махна с ръка, за да покаже, че думата е безсмислена.
— Не знам как се справи с това, Ники — каза той и сложи ръка на китката й. — Тогава беше много силна.
Руук направи знак да им донесат сметката.
— Може би заради това скъсахме.
— А не защото аз ти изневерих? — поусмихна се той.
— А, да — ухили се тя. — И затова.
Докато излизаха, Ники отиде до тоалетната, а Петър благодари на Руук за вкусната вечеря.
— Късметлия си ти, Джеймисън Руук — каза той, натъртвайки р-то. — Не ме разбирай погрешно, искрено се надявам, че ще извадиш повече късмет от мен. Аз така и не проникнах през защитната й черупка. Ти може би няма да се откажеш.
Против волята си Руук призна, че може би двамата с бившия приятел на Ники все пак имаха нещо общо.
През нощта се беше застудило и докато очакваха неделната утрин на безлюдния тротоар пред Консерваторията, за да се видят с бившата преподавателка на майка й, Ники наблюдаваше парата, която излизаше от ноздрите на Руук. Тя й напомни за дъха на Лорън Пари, също така беше видим в хладилния камион, и Хийт се обърна, за да наблюдава как един автобус минава по Хънтингтън авеню. Внезапно и двамата чуха скоклива електронна музика, съпроводена от изкуствено усилен мъжки глас, който пееше музикалната тема от „Флашданс“11. Руук и Ники се завъртяха като пумпали, търсейки източника.
— Там горе е — заяви сивокосата жена, която идваше от автобусната спирка, и посочи към осмия етаж на една жилищна сграда зад общежитието на Консерваторията, където чернокож мъж, облякъл червена блуза с дълги ръкави, черна кожена жилетка и наметало, пееше на караоке, здраво сграбчил микрофона.