— Кажи ми, че не е виновно земетресението — обади се Руук.
Детектив Хийт нахлузи чифт сини ръкавици, а Роули подаде един и на него и каза:
— Не е било земетресението, освен ако е обикаляло наоколо, тъпчейки всичко с ботуши 45-ти номер.
Докато обикаляше обърнатата наопаки къща, Ники отново потъна в задушаваща мъгла от déjà vu. Собственият й апартамент, онзи, в който убиха майка й, също бе обърнат с краката нагоре, макар и не така жестоко обруган. Детектив Деймън й обясни, че претърсването сигурно е било прекъснато. Това тук явно бе продължило без прекъсване до момента, в който извършителят беше открил търсеното или пък беше решил, че никога няма да успее.
Когато се качи в спалнята на втория етаж, на вратата я чакаше Очоа. Двамата заобиколиха техника, който обработваше дръжката за отпечатъци и тя попита своя подчинен:
— Открихте ли някъде кръв?
Той поклати отрицателно глава и каза:
— Няма и следи от борба, въпреки че изобщо не знам как можем да сме сто процента сигурни при цялата тая бъркотия.
— Мога да ви предложа 99,99 процента сигурност, ако ще ви бъде от полза — обади се началникът на отдел „Събиране на доказателства“, Бениньо ДеХесус, който тъкмо се надигаше от килима зад захвърления на пода матрак. Щом го зърна, Ники веднага се почувства по-спокойна. Местопрестъплението беше в много добри ръце.
— Детектив ДеХесус — поздрави го тя. — На какво дължим тази чест, и то в неделя сутрин?
Той дръпна хирургическата си маска и се усмихна.
— Не знам. Бях планирал един напълно скучен ден, когато детектив Очоа се обади да ми съобщи, че се е натъкнал на… — той направи пауза и довърши с характерния си небрежен маниер: — интересен случай. Така че ето ме тук.
Тя хвърли бърз поглед към Очоа, чудейки се каква услуга е предложил на най-добрия специалист по уликите, за да го убеди да се откаже от почивния си ден, но безизразното лице на Мигел не издаваше нищо.
ДеХесус заведе Хийт и Руук на обиколка из къщата — предварителната му хипотеза беше, че става дума за претърсване на имота, без успоредно с това да е било извършено нападение. Посочи им втората спалня, която Никол Бернарден бе превърнала в офис — там бяха тършували най-ожесточено. Той включи фенерчето си, за да им покаже четирите кръгли отпечатъка там, където бе стоял лаптопът й, преди да го откраднат. Кабелът за зареждане, както и USB кабелът за външния хард диск бяха оставени по местата им. Чекмеджетата до едно бяха отворени и изпразнени, с изключение на канцеларските материали.
— Педантичността, с която е работил извършителят, ми подсказа, че е обърнал най-много внимание на тази стая — каза той.
В спалнята ДеХесус каза, че собственичката на къщата не я е споделяла със съпруг. Тоалетните принадлежности, дрехите, храната в кухнята и останалите вещи явно принадлежаха на зряла жена, която живее сама, въпреки че в нощното шкафче имаше презервативи, а в банята — нова четка за зъби, крем за бръснене и пакет ножчета за бръснене. При тези думи Хийт и Руук косо се спогледаха и всеки зачеркна един неизказан въпрос от списъка с догадки за Синтия Троуп Хийт и Никол Еме Бернарден. Рецептите в шкафа с лекарства до една бяха на името на Никол, а на няколкото снимки със счупени рамки, които лежаха на пода, се виждаше жертвата на най-различни възрасти, заобиколена от хора, които може би бяха родителите, братята и сестрите й. Ники се наведе над тях, за да провери дали майка й е на тях, но не я откри. Изправи се и забеляза Руук, който правеше същото в съседната стая.
Роуч вече бяха казали на ДеХесус за следите от лабораторен разтворител и железопътна мръсотия, открити върху тялото й и той им обеща да ги има предвид, както и да координира усилията си с Лорън Пари от Съдебна медицина. Тя работеше върху токсикологичния доклад и двамата щяха да сравнят бележките си за откритите в дома й рецепти и лекарствата, които бе вземала, както и за всякаква друга информация, на която се натъкнеше Лорън при аутопсията. Хийт с радост остави всичко в способните ръце на отдел „Събиране на доказателства“, но не пропусна да обиколи сама къщата, преди да потегли към 20-то управление. Беше изключително любопитна за едно от нещата, които искаше да провери и остана удовлетворена от отговора, който получи. В дрешника на долния етаж откри пълен комплект куфари, включително един със същия размер като откраднатия. До един бяха празни и нямаше място за онзи, в който бе намерен трупът. Тази информация не водеше до категоричен извод, но намаляваше вероятността куфарът на майка й да е бил у Никол Бернарден, избутвайки името й по-надолу в списъка с потенциалните убийци на Синтия. Тази мисъл не зарадва особено Хийт, тъй като десет години по-късно този списък все още беше празен.