ШЕСТ
ЗАМРЪЗНАЛА ЖЕНА РАЗМРАЗЯВА С-СТАР С-СЛУЧАЙ
Ексклузивен материал
от Там Швайда, старши МЕТРО репортер
Ако замразеният труп на жена, открит в хладилен камион в Горен Ийст Сайд миналата седмица, не беше достатъчен, за да затракат зъбите на нюйоркчани както трябва, ужасяващият случай стана още по-зловещ. Ексклузивен източник на „Леджър“ с информация за разследването потвърди, че убитата с нож жертва не само е била идентифицирана като Никол Еме Бернарден, французойка с адрес в Инууд, но и че куфарът, в който бе открита, е бил собственост на жертва на много сходно убийство от 1999-та година, останало неразкрито. Вчера нещата станаха още по-странни, когато следователи откриха, че мадмоазел Бернарден е познавала първата жертва, Синтия Троуп Хийт, проводена с нож в апартамента си до Грамърси Парк в Деня на благодарността преди десет години. Дъщерята на г-ца Хийт, следователят от отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция Ники Хийт (достойното за фотомодел ченге, наскоро украсило корицата на популярно списание), е получила водеща роля в разследването благодарение на началника на управлението Уолъс „Уоли“ Айрънс, чийто уместен избор вече дава резултати. Дали двете убийства са удивително съвпадение, или дело на сериен убиец? Капитан Айрънс не предложи коментар, но ние можем: когато става дума за изстинали следи, най-добрата политика е „Затопляй глобално, размразявай локално“.
Хийт сгъна таблоида на две и удари с него по седалката. Руук рядко я чуваше да ругае, но днес може би щеше да има възможност за това.
— Това е просто кошмар — каза тя. Челюстта й се стегна, и стиснатите й устни побледняха. Макар че не биваше да го казва, той не се сдържа:
— Поне статията е фактологически вярна.
— Изобщо не повдигай въпроса — каза тя, после се сети нещо и го огледа преценяващо. Той знаеше защо, вече бяха имали същите неприятности с тази репортерка.
— Не, не аз съм източникът на Там Швайда. — Тя не отклони поглед от него и това го накара да се почувства неудобно. Беше виждал заподозрените в стаята за разпити да се разпадат по същия начин. — Първо, кога бих могъл да го направя?
— Докато се занимаваше с Гугъл в малките часове.
— Ха! — Руук взе вестника и погледна горната част на заглавната страница. — Твърде късно би било, за да излезе в този брой — обяви той и й го върна. — Освен това защо ми е да го правя?
Това я забави, но тя не се отказа.
— Ами, ти и тази Там Швайда, подскачащата чехкиня…
— Имаме общо минало, знам. Това, че съм спал няколко пъти с нея, не значи, че съм й доживотен източник на информация.
— Каза, че е било само веднъж.
— Вярно — Той се усмихна. — Имах предвид „Веднъж много, много отдавна, в една далечна галактика“. — Стори му се, че я е умилостивил малко и той каза: — Искаш ли да й позвъня?
— Не — отвърна тя, замисли се и добави: — Да.
Изражението й обаче казваше „По-скоро недей“.
Последиците от земетресението все още се отразяваха на града. Заради последната повреда в инфраструктурата се наложи да се отклонят към моста „Куинсбъро“, защото тунелът „Мидтаун“ беше затворен. Шофьорът включи радиото и стана ясно, че това се дължи на мистериозен теч.
— Течове, само за това мислим тази сутрин — каза Руук, но Ники не изглеждаше развеселена.
След като оставиха Руук пред сградата на „Леджър“, Хийт продължи към 20-то, където отрядът й се трудеше върху задачите си. Щом влезе, забеляза Шарън Хайнзбърг, която припряно затвори браузъра, в който се виждаше сайта на магазин за обувки, и зареди базата за пръстови отпечатъци.
— Липсвахте ни вчера, детектив Хайнзбърг.
— И аз така чух. Но така ми се пада, като не си включих телефона в събота вечер.
— Лошото е, че последиците се паднаха на мен — поправи я Ники. — Нямаше как да се свържа с един от подчинените си, което е недопустимо. Ясно ли е?
Хайнзбърг отвърна с преувеличен армейски поздрав, който (като повечето неща, които вършеше) ужасно раздразни Ники, но тя не реагира — беше казала най-важното. Възложи й да претърси сметките за телефон на Никол Бернарден за улики и отиде на бюрото си.
За нейно разочарование жуженето в общия офис се дължеше на колела, въртящи се на празен ход. Разпита всички — за отпечатъците в апартамента, за номера й за данъците, за проучването на спортните клубове и сметките й за кредитни карти, — но отговорите бяха или „нищо“, или „трябва да изчакаме“, или „не открих нищо полезно“. При всеки друг случай Хийт щеше да се облегне на мъдростта и опита, които бе натрупала през годините, за да напомни сама на себе си, че е невъзможно да зърнеш пътеката, преди да се е разкрила и че случаите се разрешават с работа и търпение. Това обаче не беше всеки друг случай. Макар че не само бе успяла да идентифицира жертвата, но и да открие ясна връзка с убийството на майка си, Ники искаше да използва набраната инерция, при това веднага. Беше чакала цяло десетилетие.