След малко пристигна Руук с кафе в ръка и широка усмивка на физиономията.
— Разбра ли кой е пропял пред Там? — тихо го попита тя, след като го дръпна в кухненския бокс.
— Да, и дори не ми се наложи да спя с нея. Измамих я, като се престорих, че вече знам. Не знам дали си забелязала, но дори когато е съвсем сама в стаята, Там Швайда не е най-умният човек в нея.
— Много остроумно, Руук, запази го за следващата си статия. Мен ме интересува само кой е бил. Айрънс, нали? Толкова с очевидно!
— Ето сега, пак се заплесваш по една от любимите ти конспиративни теории.
— Добре, добре, говори. Направи си удоволствието.
Той театрално потърка брадичката си, наслаждавайки се на възможността да използва собствените й думи срещу нея.
— Предпочитам да работя с факти, вместо да разчитам на вътрешните си гласове.
— Искаш ли да те залея с кафе?
— Била е Шарън Хайнзбърг.
Хийт още обмисляше какво да прави с тази информация, когато капитан Айрънс я повика в кабинета си, за да я разпита за новостите по случая. Въпреки че тя опрости нещата, за да се съобрази с неспособността му да се съсредоточава за дълго време, той успя да се отклони от темата и то почти веднага.
— Откакто вчера ви се обадих от Бостън, за да ви кажа какво научихме за жертвата и отношенията й с майка ми, търсим всякаква информация за Никол Бернарден.
— Поръчахте ли си морска храна?
— Моля?
Айрънс се отпусна в кожения си стол и пружините изскимтяха под тежестта му.
— Много обичам тамошната супа от миди. Задължително трябва да я опитате.
— Да, чувала съм за нея — каза тя, но само за да задържи вниманието му, докато продължи разказа си за разследването на двете убийства. — След като идентифицирахме Никол Бернарден, трябва да разследваме множество нови следи. Не открихме много улики в дома й, но може да напреднем, като проучим банковите й сметки, професионалния и личния й живот. Все още няма резултати, но…
— Докато бяхте там, Руук писа ли?
— Сър?
— Случайно да нахвърля нови статии? — Айрънс се намести в стола въпреки протестите на пружината. — Онзи ден спомена, че може да напише продължение на първата статия и се чудех дали е работил по въпроса. — Може би Айрънс нямаше проблем със съсредоточаването. Може би просто мислеше за други неща. — Видяхте ли, че днес са ме споменали в онзи парцал?
— Видях. В интерес на истината, сър…
— Покажете го на Руук. Да види, че и други репортери човъркат темата.
Фактът, че единственото, което е развълнувало Айрънс, е фактът, че е бил споменат, не й убягна.
— Руук не само прочете статията, но и разбра, че източникът е член на нашия отряд, сър.
— Някой от нашите е дал тази информация на „Леджър“? — Айрънс наклони глава и се загледа над рамото й, обхождайки с поглед общия офис зад стъклото. — Знаете ли кой е бил?
Ако ставаше дума за друг, Хийт щеше да се направи, че не знае.
— Детектив Хайнзбърг — отвърна тя.
— Шарън? Сигурна ли сте?
— Да, сър.
— Хм. Е, все отнякъде е трябвало да разберат. — Той отпи голяма глътка кафе. Изглежда не беше особено потресен от станалото и след като шумно преглътна, го потвърди. — Вероятно е по-добре, че се е разчуло.
— Не съм съгласна, капитане. — Не й хареса развеселеното му изражение при тези думи, но тя продължи. — На този стадий случаят не бива да се разиграва пред очите на хората, това ще го превърне в цирк, с който ще трябва ние да се оправяме. Това не ни е нужно, не и преди да сме успели да проучим всички възможности за разследване.
— Така ли? И как върви това начинание, детектив Хийт? — Усмивката му не беше просто снизходителна, тя показваше, че с предубеден.
— Както ви казах, за момента върви бавно. Трябва обаче да бъдем реалисти — добави тя и спря, за да подчертае казаното. Не беше забравила, че началникът й е администратор, натрупал опит в тихи кабинети по високите етажи, вместо на улицата. За това му предложи съкратен вариант на онова, което си беше казала преди няколко минути. — За да получим резултати, трябва да бъдем търпеливи и да си дадем сметка, че това е едва началото на случая.
— Ха. Този случай буксува от десет години. — Той разстла своето копие на „Леджър“ и го побутна към нея. — Журналистката е съвсем права. Случаят не просто е изстинал. Замръзнал е. — Той се изправи, за да покаже, че срещата им е приключила. — Да видим дали публичността няма да му е от полза.