„Естествено“, помисли си Ники. „Вие например може да се прочуете за петнадесетина минути.“
Докато Хийт минаваше покрай детектив Хайнзбърг, телефонът на Шарън иззвъня, тя каза, че идва веднага и хукна към кабинета на капитана, затваряйки вратата зад себе си. Ники седна на бюрото си и разтвори една папка, но не можа да устои и периодично поглеждаше към офиса на Айрънс.
— Да знаеш — каза Очоа, който току-що бе дошъл при нея с партньора си, — не открих никакви жалби за преследвачи, попилени от Никол Бернарден. Няма и ограничителни заповеди. Фризьорът й почива в понеделник, но няма нищо против да се пилим, така че отивам в дома му в Уест Вилидж, за да видя дали нима да ни снесе нещо полезно.
— Браво, дръж ме в течение — каза Ники, но двамата не си тръгнаха, така че тя изчака. Роули се прокашля.
— Знам, че не обичаш клюки.
— Прав си.
— Това обаче трябва да го знаеш — обади се Очоа. — Кажи й, партньоре.
— Те спят заедно — съвсем тихо й прошепна Роули. Не се обърна, но очите му се насочиха към Айрънс и Хайнзбърг. Хийт погледна натам и видя как Айрънс размахва пръст към Шарън, но и двамата изглеждаха развеселени. — Тази сутрин видях как Уоли я остави на ъгъла с „Амстердам“, за да не се появят заедно.
Хийт си спомни как двамата с Руук правеха такива номера, преди да обявят, че са двойка, но каза:
— Това нищо не значи.
— Целунаха се, преди тя да излезе от колата. Беше си истинска сливицо-изследователска експедиция.
Изчезването на Шарън в неделя и статията, която изкарваше Айрънс герой, изведнъж й се сториха логични по начин, който я ядоса. Заради бремето, което представляваше Хайнзбърг, заради злоупотребата на Айрънс, който въртеше любов с колега и заради токсичната динамика, която се бе създала заради това, заплашвайки случая. Най-много се ядосваше на себе си, задето не го е предвидила, но вместо да се издаде, тя замълча и накрая каза:
— Знаете, че не обичам клюките, така че не казвайте на никого. — После добави: — Но ме дръжте в течение.
Щом Роуч си тръгнаха, към бюрото й се приближи Руук.
— Каза ли му, че е била Хайнзбърг? — Хийт кимна и той каза: — Смяташ ли, че ще си поприказва с нея по въпроса?
— О, можеш да разчиташ на това.
— Слушай, Ники, има и още нещо. — Тогава Руук изрече онова, което я тревожеше от момента, в който прочете статията в колата. — Баща ти сигурно гледа новини и чете вестници, а?
Тя мрачно кимна, извади телефона от джоба си и погледна към коридора.
— Излизам — каза тя. — Трябва да проведа личен разговор.
Хийт се върна десет минути по-късно, ухаеща на свеж въздух, и попита Руук дали иска се повозят до Скарсдейл. Той каза само „Разбира се!“, притеснен да не би да размисли и да не го представи на баща си. Когато златистата кола без полицейски означения пресече Бродуей и пое към магистрала „Уест Сайд“, той се почувства достатъчно сигурен, за да попита:
— Мога ли да ти призная, че съм изненадан, че ме покани да те придружа?
— Не се чувствай твърде поласкан. Просто те използвам. — Ники не го погледна, защото се правеше, че наблюдава пътя, а не него. — Водя те вместо клоун. За да има с какво да се разсее, преди да затънем твърде дълбоко.
— Това е чест за мен, благодаря ти. Как така да затънете?
— Ако извадиш късмет, няма да разбереш.
— Толкова ли са лоши отношенията ви? — Тя повдигна рамене, но това не му стигна и той попита: — Кога го видя за последно?
— По Коледа. Виждаме се на рождените си дни и по празниците. — Руук позволи на мълчанието да работи вместо него — напрегнатите празнини обикновено се нуждаят от запълване. — Връзката ни се изчерпва с картички и обаждания. Нали се сещаш, електронни подаръци вместо истински. Устройва и двама ни.
Тя прокара сух език по устните си и отново се съсредоточи върху пътя. Поне така му се стори.
— Не трябваше ли да се качиш на онази детелина? — попита той.
Хийт издиша през зъби и направи обратен завой на колелото при 77-ма улица, за да мине през входа, който беше пропуснала. Руук я изчака да се влее в движението, докато наблюдаваше как буреносните облаци се събират над Хъдзън като големи глави карфиол.
— Преди бяхте ли близки?
— Да, но родителите ми се разведоха, докато карах един семестър в чужбина. Казаха ми чак когато се върнах, а той вече се беше изнесъл.