— Не, благодаря — отказа Руук, който беше забелязал влажния кръг на масичката до Джеф. Той явно умираше да постави нова чаша върху него и това го натъжи.
— Както и да е, един от клиентите ни инвестираше и във филми и ме заведе на един невероятен коктейл, организиран от известния режисьор Фелини. Разхождах се сред кинозвезди като Робърт Редфорд и София Лорен, мисля, че и Фей Дънауей беше там, но аз имах очи само за американката до бара, която свиреше Гершуин, докато останалите я пренебрегваха и се наливаха с безплатно шампанско. Със Синди се влюбихме, но и двамата много пътувахме. Нещата обаче се задълбочиха и аз започнах да уреждам пътуванията си според нейните ангажименти.
— По коктейли ли свиреше? — попита Руук.
— Понякога. Обикновено прекарваше по седмица или месец във вилите на богаташите, където преподаваше на децата им. Както казах, пилееше си таланта. Всичко можеше да бъде толкова различно.
Спусна се мрачно мълчание, нарушавано от гръмотевиците и плисъка на дъжда по перваза.
— Време е да тръгваме — каза Ники, но Руук не беше на същото мнение.
— Да не би да се е бояла от прожекторите?
— Изключено. Виновна беше Никол, купонджийката. Всеки път, щом ми се стореше, че най-сетне съм убедил Синди да се отнесе сериозно, тя отново се появяваше, като дяволче, което кръжи над рамото й, и преди да се усетя, Синди заминаваше за Сен Тропе, Монако или Шамони, за да продава таланта си за жълти стотинки. — Той се обърна към дъщеря си. — Когато се появи ти, нещата се пооправиха. Взехме апартамента до Грамърси Парк, майка ти се зае да те отгледа и това много й харесваше. Толкова те обичаше.
Щом изрече тези думи, старият Джефри Хийт за миг се завърна и Руук забеляза, че линията на челюстта му е същата като на Ники, когато се усмихва.
— Бяхме много щастливи — каза тя и посегна към ключовете си.
— Само че тези неща никога не траят дълго, нали? Когато ти навърши пет години, тя отново започна да се държи постарому. Преподаваше на децата на богатите нюйоркчани, понякога изчезваше за целия уикенд със семействата им или се връщаше късно, понякога посред нощ. Без никога да го обсъжда с мен. Казваше, че имала нужда да бъде независима. Изолираше ме. — Той замълча, сякаш за да вземе някакво решение, и добави: — Не съм ти го казвал, но дори започнах да се съмнявам, че си има любовник.
Ники премести ключовете в дясната си ръка.
— Сега не му е нито времето, нито мястото да обсъждаме това.
— Казахте ли на полицията за подозренията си? — попита Руук и Ники леко го сръга, но той не й обърна внимание. — Според мен е щяло да им се стори важно.
— Не го споменах.
— Защото вече бяхте разведени ли?
Този път сръчкването беше малко по-силно.
— Защото вече знаех, че не съм бил прав. — Той затвори уста и всмука бузите си навътре. После продължи, а долната му устна трепереше. — Чувствам се много неловко, особено след всичко, което стана. — Ники се наведе напред и сложи ръка на коляното му. — Сега се срамувам, но тогава наех частен детектив, за да, ъъ, за да я следи. — След това той се стегна и добави:
— Той не откри нищо, слава богу.
Светкавицата съвпадна с топовния гръм, който се разнесе в горите зад комплекса и двамата се затичаха още по-бързо. Щом влязоха в колата, Хийт провери съобщенията си и откри покана от Дон, треньорът й по ръкопашен бой.
„Да ти наритам ли задника довечера? Да/Не“
— Нещо ново за случая? — попита Руук. Тя поклати глава, отвърна с „не“ и обърна ключа. Той явно бе отгатнал настроението й, защото за пръв път уважи мълчанието й и не продума чак докато стигнаха в Манхатън.
Отрядът работеше неуморно, но резултатите с нищо не допринасяха за разрешаването на случая. Френските консулства в Ню Йорк и Бостън не бяха контактували с Никол Бернарден в последните години, тя нямаше стационарен телефон, а обажданията й по мобилния варираха от поръчки на храна до уговорки на часове за маникюр и педикюр. Очоа потвърди две, при които бе отменила часовете си за подстригване и боядисване в последната минута, което не беше в неин стил. Фризьорът й, който искрено оплакваше загубата на една от най-добрите си клиентки, я описа като мила, много дискретна жена, която напоследък му се струвала изнервена. Тази забележка с нищо не им помагаше при издирването на убиеца й. Руук взе такси до дома си, оставяйки Ники да обнови информацията на белите дъски. За съжаление задачата й се изчерпа с поставянето на лястовички до всяка от задачите — нова информация нямаше.