Същата вечер, когато вратите на асансьора на първия етаж се отвориха пред Ники, оттам се изниза маса за масажи на две колела, а след нея — Салена, красивата масажистка.
— Ехо! — поздрави тя, махайки й със свободната си ръка, от което трицепсът й се накъдри. — Поверявам го изцяло на вас.
— Много ви благодаря за което — отвърна Хийт, а последното, което видя, бе ред съвършени бели зъби, които я накараха през целия път нагоре да си мисли за Червения котак от „Алиса в страната на чудесата“ и най-вече за факта, че е виждала много усмивки без прикачени към тях празноглавци, но никога празноглавец, който не се хили.
Когато Руук излезе от банята, тя вече беше наредила в чиния колбасите, които купи от „Ситарела“ на идване и наливаше вино в две чаши на плота.
— Реших тази вечер да си останем вкъщи — каза тя.
— Нямам нищо против. — Руук погледна етикета на виното и каза: — О, „Пино Григио“.
— Да, чудесно върви с чаеното масло и феромоните. — Двамата се чукнаха. — По пътя нагоре се разминах с палавата сестра. Как мина „терапията“ ти? Да, това бяха кавички.
— За жалост ми беше последната, но ми беше необходима, след като днес цял ден ме ръчка в ребрата.
— Сериозно? — Тя набучи парче прошуто на вилицата си. — Стори ми се, че изобщо не усети. Забрави ли, че трябваше да бъдеш клоунът, който разсейва баща ми?
— Бързо си разменихме ролите, нали?
Тя остави храната и попи пръстите си със салфетка.
— Какво се предполага, че значи това?
— Ами, бях готов да ти помагам, но ти не задаваше никакви въпроси, така че го направих аз.
— Руук, не отидох там, за да задавам въпроси. Отидох, за да разкажа на баща си за случая, защото бившата ти приятелка написа статия за него.
— Предлагам да пренебрегнем втория ревнив коментар, който правиш през последните шейсет секунди, и да се съсредоточим върху посещението у баща ти. — Той сдъвка една маслина и постави костилката на ръба на чинията си. — Да, отидохме с определена цел, но той постоянно споделяше разни неща, които ме изкушаваха да разпитвам. Подозренията му за любовника бяха твърде важни, за да пропусна възможността. Когато ти не продума, реших, че се бориш с емоционалните последствия, затова се намесих. Той никога ли не ти е споменавал за това?
— Нали го чу, каза „не“.
— И ти дори не подозираше?
Тя отново отпи от виното, наблюдавайки вълничките по повърхността му, докато въртеше чашата.
— Може ли да споделя нещо с теб?
— Разбира се, знаеш, че може.
Ники замлъкна и се замисли със същото измъчено изражение, което бе видял на лицето на баща й.
— Да, и аз подозирах, че мама може би има любовник. — Тя отново отпи от чашата. — По-нататък, когато навлязох в тийнейджърските си години, но и аз започнах да забелязвам нещата, които спомена татко. Често излизаше, понякога отсъстваше нощем и през целия уикенд, връщаше се късно. Нали знаеш, че в гимназията човек се интересува само от себе си, чувства се гневен и самотен. В един момент се запитах дали не става дума за нещо друго. Освен това трудно можех да пропусна напрежението между родителите ми. Дори започнах да се опитвам да взема пощата преди нея, за да проверя дали няма писма от мъже. Ненормално е, но дотам стигнах.
— Тя виждаше ли се с някого?
— Така и не разбрах.
— И никога не я попита направо?
— Не бих го направила.
— И тя никога не ти се довери, нито дори с намек? — Ники насмешливо изсумтя. — Ей, само питам. Останах с впечатлението, че двете сте били близки.
— Да, посвоему бяхме. Майка ми обаче беше много потайна. Все затова спорехме, дори в нощта, когато я убиха. Знаеш ли защо толкова дълго се бавих, преди да напазарувам в супермаркета? Имах нужда да се разходя, защото се бяхме карали за това, че… как да го опиша? Че толкова страни от мен. Не ме разбирай погрешно, тя много ме обичаше, показваше го и аз не се опитвам да омаловажа това, но… имаше неща, които не споделяше с никого. Макар че бяхме много близки, сякаш ни делеше стена.
Руук вече разбираше защо Ники бе отказала да рови в миналото на майка си и каза:
— В това няма нищо срамно. Всеки има своите тайни, нали? Някои хора ги пазят малко по-ревниво от други. Как го нарече Стинг? „Крепост около сърцето ти“? — Той взе един маринован артишок с пръсти, изяде го и добави: — Точно ти би трябвало да си наясно с това.
— Какво искаш да кажеш?
Той преглътна и се задави с оцета, осъзнавайки грешката си. Опитвайки се да ограничи щетите, Руук каза: