— Добре ще е първо да взема душ — каза той, отлепяйки мократа тениска от кожата си. — Тук няма топла вода, спряха я след земетресението и явно закъсняват с инспекцията.
Тя отново изпита вина, но не й обърна внимание и каза:
— Ще се изкъпеш у нас.
Хийт остана по анцуг, но си сложи суха тениска, докато Дон се къпеше. Провери дали има съобщения от отряда й откри само три от Руук, които не прослуша. Отвори хладилника, намери шест бири и се замисли дали да останат да ги пият в апартамента, в опасна близост до спалнята, или да отидат във „Вълшебната бутилка“, след като Дон се приведе във вид.
Тя наплиска лицето си на кухненската мивка, за да отмие солта от очите си. Докато се бършеше с хартиена кърпа, Ники се опита да реши защо е довела Дон в апартамента си. Бягство ли търсеше? Просто приятелска компания? Или пък проверяваше как ще се чувства, ако отново стане независима? Каза си, че ако тази вечер прерасне в нещо по-сериозно, причината няма да е желанието й да си върне на Руук. Но тогава защо специално беше поканила Дон у дома си? Дали защото отношенията им бяха достатъчно повърхностни, за да е сигурна, че той няма да я разпитва, когато тя няма желание да отговаря? Дали имаше нужда от секс, за да забрави?
Не се беше ядосала на Руук само защото я вбеси с обвинението за защитната стена, а после се скри зад гърба на бившия й приятел. Дразнеше я това, че настоява да рови в неща, които не го засягат, в семейни тайни, които иска да забрави. Първо разпита баща й, сякаш се намираха в стаята за разпити в управлението… а тази вечер я притисна да говори за отношенията й с майка й. Как би могла да обясни такова нещо, заедно с пълния му контекст, на Руук или на когото и да било? И защо изобщо трябваше да го прави? Нима беше длъжна да сподели с Джеймисън Руук как майка й превързваше ожулените й колене? Или как заряза всичко, за да я заведе на театър на Бродуей, когато кавалерът й за абитуриентския бал й върза тенекия? Или как й беше разкрила радостта от романите на Джейн Остин и Виктор Юго? Или как я беше учила, че упражненията, било по пиано или нещо друго, са просто възможност да опознае не само музиката, но и самата себе си.
Тя не можеше да му разкаже всичко това. Или пък не искаше. Тези спомени, както и стотици други, водеха до места, които самата Ники рядко дръзваше да посети. Също като капака на пианото в другия край на стаята, тези врати препречваха пътя на твърде много болка, за да ги отвори. Може би Руук беше прав. Може би тя наистина се бе обградила с крепостна стена.
Дали беше същата като на майка й? И ако да, това недостатък на характера ли беше, или поредният житейски урок, който Синтия й бе преподала нагледно? Както когато й демонстрираше как да позволи на паузите между нотите да дишат, защото те също са музика.
Душът замлъкна и я принуди да се запита какво ще прави сега — не можеше да отрече, че сама е застанала на кръстопът. Защо? Когато вратата на банята се отвори, Хийт си даде сметка, че това не е най-неотложният въпрос. Преди всичко трябваше да реши какво ще прави през тази нощ, пълна с рисковани импулсивни решения.
Дон влезе в хола — кожата му блестеше от водата, а около кръста му бе увита хавлиена кърпа.
— Мисля, че спомена нещо за някаква бира — каза той. Преди да успее да изпадне в агонизиращи размишления, тя отвори хладилника, взе две бутилки и ги постави на плота помежду им. Чукнаха се и всеки отпи от своята.
— Утре положително ще ме боли — каза той, а на вратата тихо се почука.
— Очакваш ли някого? — попита Дон и тръгна към вратата.
Руук имаше ключ, но може би най-сетне се опитваше да бъде дискретен, така че тя прошепна:
— Не казвай нищо, само гледай.
Точно когато зави зад ъгъла, като се чудеше как да ги представи един на друг, кърпата на Дон се свлече на земята, преди той да успее да я задържи. Дон се обърна към нея, намигна й и палаво се усмихна, а после се наведе да надзърне през ключалката.
Пушечният изстрел проби вратата и го отхвърли назад с такава сила, че той се приземи в краката на Ники. От мястото, където преди се намираше главата му, изригна наглед безкраен кървав фонтан, а късчета от мозъка му полепнаха по краката и ризата й.
СЕДЕМ
Ако допуснеше да изпита страх, той щеше да я парализира. Ако се замислеше за ужаса в краката си, край, така че преди цунамито от чувства да се стовари върху нея, Ники мина в режим „ченге“ и се откъсна от емоциите си, съсредоточавайки се единствено върху куража и действието. Това й беше работата.