Можеше да го причака или да го убие. Той явно я дебнеше и очакваше да тръгне надолу, така че тя реши да го принуди да стреля и да го улучи, преди да е успял да презареди. Добра стратегия, ако действаше бързо и успееше да се прицели добре, и той не разполагаше с резервно оръжие. За да го подведе, щеше да използва тъмнината в своя полза. Тя опипа прага до себе си и откри тежкото дървено трупче, с което домоуправителят подпираше вратата. Надигна се, но без да се изправя напълно, така че да остане под прикритието на стълбите, после тръгна към завоя, сякаш за да слезе надолу. Вместо това метна трупчето по стъпалата и онзи веднага стреля по него. Хийт се извъртя и стреля два пъти нагоре, но явно не улучи, защото чу как той тича нагоре по стълбите към покрива, който беше два етажа по-нагоре. Ники го последва и чу как вратата над главата й се отвори и се затръшна.
Щом се изкачи й се изпречи поредната врата, от другата страна на която я дебнеше допълнителен риск. Той бе имал достатъчно време да се скрие зад някой комин или вентилатор, изчаквайки възможност да я направи на решето. Щом се заслуша обаче, го чу как тича по покрива, отдалечавайки се от нея. Тя отвори вратата и изскочи навън, молейки се да е дошъл сам.
Детектив Хийт зърна стрелеца за пръв път, когато той стигна до далечния край на покрива и се обърна, за да слезе по противопожарната стълба. Мъж, около метър и седемдесет, мускулест, вероятно бял. За съжаление нямаше нищо конкретно, с което да го отличи. Носеше сив суичър с качулка, черна козирка на „Янките“ и тъмна маска или кърпа, която покриваше носа и устата му. Ники видя и пушката — с къса цев и пистолетна дръжка. Той я държеше с две ръце, скрити в ръкавици. Подпря я на стрехата на покрива и се прицели. Тя се прикри зад един комин, а той стреля и обсипа тухлите с дъжд от олово.
С риск да го изпусне Хийт хукна към другия противопожарен изход, онзи в задната част на сградата. Късметът си беше късмет, но да тръгне да слиза по стълбите след въоръжен човек беше и глупаво, и смъртоносно.
Скачайки от стълбата, тя се приземи на метър от аварийната алея и се притисна към стената. Бързо надзърна зад ъгъла и веднага се прибра. Той не я дебнеше, тясната уличка между жилищните сгради беше пуста. Внезапно чу, че някой тича, надникна, видя го да спринтира по тротоара и хукна след него.
Когато Хийт мина през портата на върха на склона, там нямаше никой. Едва ли вече бе успял да завие зад ъгъла с „Ървинг Плейс“. Тя побягна натам, подминавайки строежа (реставрираха някаква сграда). На края на тротоара забави ход, коленичи до временната бариера от шперплат и внимателно огледа тротоара оттатък, но не видя никого. Къде ли беше отишъл? Спомни си външната тоалетна до строителния вагон зад сградата. Върна се до нея и предпазливо я доближи, но беше заключена с катинар, както и фургонът.
Тя се върна на ъгъла и се обърна на юг към 19-та улица, бдително движейки се под коридора от скелета, опасващ сградата. Сирените наближаваха, но тя не можеше да рискува да се върне и да ги посрещне. На ъгъла с 9-та отново спря и отново не видя стрелеца. От запад наближи мъж, който разхождаше чихуахуа и голдън ретрийвър15 и й каза, че не е виждал никой, който да отговаря на такова описание. Ники го помоли да отиде до нейната сграда и да съобщи местоположението й на полицията, и той го направи. След като отмина, тя зачака. Тъкмо щеше да се откаже и да се върне, когато чу нещо.
Една от дъските над нея изскърца, а по земята се посипа прах. Освен ако отново не ставаше земетресение, убиецът се криеше горе на скелето, използвайки го като път за бягство.
Хийт се мушна между подпорните тръби и излезе на улицата, за да се опита да го зърне. Не — пречеше й високото половин човешки бой парче шперплат, което предпазваше минувачите от падащите отломки. Бариерата следваше целия втори етаж на скелето, прекъсвайки на половината път до Парк авеню и осигурявайки идеално прикритие на престъпника по протежение на цялата улица. На „Ървинг Плейс“ Ники смени посоката с тихи стъпки, върна се назад и се закатери по тръбите.
Щом стигна до втория етаж, тя проби найлоновата мрежа за падащия боклук, тихо се прехвърли през шперплатовата бариера и клекна зад една кутия за инструменти, закачена с верига за една от подпорите. Хийт извади пистолета и надникна иззад нея. В далечния ъгъл на сградата върху гредите чакаше тъмната фигура — на колене, с насочен пистолет. Тя едва успя да изрече „Хвърли…“, когато той стреля и оловните куршуми се посипаха по кутията като градушка. Когато Ники погледна отново, беше изчезнал.