Въпреки бученето в ушите си тя чуваше стъпките му, докато се отдалечаваше на бегом по дървените летви. Последва го, спря преди завоя, надзърна и го видя на края на дъската, точно когато се спускаше през улея за боклука към тротоара. Хийт стигна до отвора и докато преценяваше риска да се приземи в обсега на оръжието му, пушката изгърмя, пробивайки дъските ма метър от краката й. Тя чу металическото щракване при презареждането и скочи от другата страна на улея. Следващият изстрел проби дървото точно там, където стоеше преди малко. Гой отново зареди. Без да е сигурна къде да застане и дали да побегне, или да се спусне долу, стреляйки като луда, тя чу рева ма приближаващ се хеликоптер. Онзи явно също го чу, защото някой извика от прозореца отсреща:
— Ето го, виждате ли? Измъква се!
Хийт кръстоса ръце пред себе си и скочи в улея надолу с краката. Приземи се с насочен пистолет и го зърна над ръба на контейнера — беше на половината път до Парк авеню и тичаше, прегърнал пушката си.
Тя прескочи контейнера и го погна. Беше ранен, така че Ники започна да го настига. Когато стигна до пресечката и извика „Полиция, не мърдай!“, го виждаше отлично и вероятно щеше да го улучи, но от „Вълшебната бутилка“ излезе група студенти и тя не стреля. Спринтира до ъгъла и видя, че той тръгва на север, тичайки срещу движението на потока от коли. Светофарът беше на страната на Ники. Тя лесно пресече улицата и го последва — и убиецът, и ченгето се придържаха съвсем близо до тротоара. На 20-та улица видя в далечината сграда, пред която беше пълно с полицейски коли, включили светлините си. Към тях тъкмо завиваше една патрулка и тя извика „Полиция, насам!“, но вътре не я чуха и я подминаха.
Убиецът обаче я чу. Обърна се, видя, че го настига и започна да криволичи наляво и надясно, минавайки първо в едното платно, а после в другото, за да не го улучи. Докато Ники пресичаше на ъгъла с 21-ва, една лимузина и пресече пътя и шофьорът разбра, че радиусът няма да му стигне, за да завие. Показа й среден пръст, когато тя прескочи колата, опирайки се на предния капак, но стрелецът вече имаше една пресечка преднина. Само че вече тичаше по-бавно. При един от погледите, които й хвърли през рамо, Хийт зърна нарастващото червено петно на сивия му суичър. На 22-ра той спря да тича, но не и да й бяга. Прицели се в един шофьор, който чакаше на светофара, а той веднага излезе с вдигнати ръце. Заподозреният седна зад волана и даде пълна газ, отнасяйки стопа на друго такси, но овладя колата и се понесе към Ники.
Хийт се качи на тротоара, но той не се отказа, минавайки точно оттам, където бе стояла. Тя се приготви да стреля и щом видя това, той изви кормилото надясно, за да не го улучи и провря цевта на пушката през прозореца, готов да я използва. Вместо да се прикрие, Ники не отстъпи, увери се, че зад него е чисто щом профуча край нея, изстреля три куршума. Двата улучиха предното стъкло, но не и него, но третият, който мина през отворения страничен прозорец, попадна право в целта. Тя видя как платът между рамото и главата му се пръсна и главата му внезапно клюмна настрани. Той лудешки се залута из платното, но изправи волана и продължи към центъра на пълна скорост. Ники запомни номера на таксито и тръгна към дома си.
Докато пишеше доклад за стрелбата, тя специално отбеляза къде е стояла. Срещу супермаркета „Морган Уилиамс“, точно там, където бе започнал кошмарът й преди десет години.
Когато Хийт даде показания на следователя от 13-то управление, Лорън Пари прекъсна работата си по трупа на Дон и й подаде чаша портокалов сок.
— Намерих го в хладилника ти, пий. Ще ти качи захарта. — Ники отпи малка глътка и остави чашата на масичката.
Нищо не изпи, какво има, лошо ли ти е? Имаш ли болки в гърдите, вие ли ти се свят? — Тя провери пулса й, увери се, че Ники не е в шок и й подаде кутия със салфетки. — Трябва да си довърша предварителния оглед. Почисти се. — Тя посочи засъхналите кръв и мозък по краката и ръцете на Хийт и докато се отдалечаваше, добави: — Не забравяй и лицето.
Ники не направи нищо подобно. Остави салфетките до портокаловия сок и се втренчи в трупа на приятеля си с празен поглед. Гласове привлякоха вниманието й към вратата към коридора, която зееше. Пръв влезе детектив Очоа. Беше мрачен, но дискретно помаха на приятелката си Лорън. Последва го Роули, който сериозно огледа стаята. Хийт стана да ги посрещне, а Роули погледна зад себе си и тихо каза на някой в коридора: