Това упражнение — търпеливо да изчака, докато дъските й разкрият някакво решение или поне връзка — обикновено даваше резултат. В него нямаше нищо метафизично, не бяха нужни заклинания и тамян. Не беше и разговор с мъртвите. Целта беше просто да успокои ума си и да разучава парченцата от мозайката, докато подсъзнанието й намери онова, което пасва. Действително там горе пишеше нещо важно, но то й убягваше. Какво пропускаше? Хийт започна да се обвинява, че не е спокойна, но се спря.
— Никакви самобичувания — прошепна тя. Ако имаше един съюзник, на когото трябваше да може да разчита, това бе самата тя. Трябваше да остане съсредоточена — дори насред бурята.
В това беше ползата от стената, на която се присмиваше Руук. Той мрънкаше заради умението й да мисли разделно, а именно то й помагаше да разрешава случай след случай. Опита се да не мисли за Руук. Точно в този момент не биваше да се разсейва. Искате ли да видите какво значи стена, г-н Руук? Добре.
Верният й отряд наруши самотата й. Детектив Фелър се появи час и половина по-рано, точно след Роули и Очоа, с които се беше сбогувала в апартамента си в два часа същата сутрин. Ранди вече се беше обадил на познатите си под прикритие от таксиджийския отряд да си отварят очите на четири за изчезналото такси с повредена предница и две дупки от куршуми в предното стъкло. Засега никой не го беше виждал. Роуч провериха дали от спешните отделения на болниците, клиниките и аптеките не са им звънели през нощта, за да съобщят за хора с огнестрелни рани или силно кървене, които са дошли да купят големи количества болкоуспокояващи.
Скоро всички се събраха на ранно съвещание — всички освен Шарън Хайнзбърг, която пак закъсняваше. Хийт погледна към стъкления кабинет, но капитан Айрънс вече беше вътре и преглеждаше книжата със статистики с червен молив в ръка.
Хийт реши, че може би тази сутрин Железния човек е оставил изгората си на по-далечен ъгъл. Започнаха без нея — Ники нямаше съмнение, че ще се справят.
Хийт заговори първо за убийството на Дон, за което всички знаеха, така че резюмето й беше кратко. Никой нямаше въпроси. Хората й бяха наясно с по-деликатната страна и също като нея нямаха търпение да преминат към други неща. Патрулките, които разпитваха в квартала на Никол, казаха, че наскоро съседите й забелязали там камионетка за почистване на килими.
— Свидетелите не можаха да си спомнят името на компанията, но тъй като появяването на камионетката съвпада с претърсването и деня на убийството, искам Фелър и Раймър да проведат допълнителни интервюта. Разберете каквото е възможно — цвят, шрифт, все едно. Още чакаме резултатите от токсикологичните тестове — продължи тя, като изписа още една въпросителна на дъската, изтри „Отпечатъци“, тъй като вече знаеха за кого става въпрос, и добави „Инууд, перачи на килими“.
Роули докладва, че нямат улики за бизнеса на Никол Бернарден.
— „НАБ Груп“ е регистрирана в „По-добър бизнес“ и някои други организации, но не излезе нищо освен, че са си плащали членския внос редовно. Няма оплаквания за назначенията, осигурени от тях, най-вече защото няма записани такива. Тази жена придава ново значение на думата „дискретност“.
Малкъм и Рейнълдс не бяха открили нищо за откраднат или продаден на черно лаптоп, принадлежал на Никол Бернарден. Ники им каза да проверят в заложните къщи и на Ибей. Детектив Раймър каза, че компютърджиите още работят върху възможностите да е архивирала файловете си онлайн.
— Не са открили нищо, но подчертават, че най-важната дума е „все още“. Предизвикателството много ги заинтригува. Освен това искат да знаят дали ще им подпишеш един брой на списанието със статията на Руук, за да си закачат корицата на стената.
— Разбира се — каза тя. — Стига да не е стената на банята.
— Не, убеден съм, че ще си го носят вкъщи на смени — усмихна се Раймър.
Детектив Рейнълдс съобщи, че не е научил нищо ново във френското консулство. Беше проверил Никол Бернарден и в Интерпол, но името й не им говореше нищо. После той добави, че Ники е била права — бяха я разпознали в Клуба на бегачите в Ню Йорк.
— Имала е доживотно членство.
— Каква ирония — не можа да устои Фелър.
— Участвала е във вечерните им тренировки лятото в Сентръл Парк, както и в много десеткилометрови маратони, но социален профил липсва — каза Рейнълдс. — Просто е имала номер на лигавника и толкова.
Така беше и с останалите доклади — постъпваше информация, която не водеше наникъде. Дори Раймър, който самичък бе обходил аматьорските оркестри и профсъюза на музикантите, за да провери дали Никол Бернарден, цигуларката-чудо, не е имала познати там, не беше открил нищо. Работеха, без да напредват. Също като летните обиколки на Никол в парка, проучванията им се връщаха там, откъдето бяха започнали.