Докато останалите се разотиваха, тя по навик се обърна към стола на Руук, за да чуе чудатите му коментари. Преди мисълта за него да я събори в яма, пълна с катраненочерна уязвимост, Ники седна на бюрото си и се зае с работа. Като цяло имаше късмет, че е минал цял час без шушукания и клюки и че не се е налагало да обяснява на никого за личния си живот. Тогава влезе детектив Хайнзбърг и започна нов час.
— Разбрах всичко за снощи. Добре ли си? — попита Шарън, като се надвеси твърде ниско над нея. Тя не умееше да уважава личното пространство на хората. — Сигурно е било ужасно, в собствения ти апартамент! — Тя се наведе напред и заговори по-тихо, но не много. — И да убият гаджето ти! Толкова съжалявам, Ники.
— Не ми беше гадже — отвърна Хийт и веднага си пожела да не я беше поощрявала.
— Разбира се, както кажеш. Сигурно е било много травмиращо. Честно да ти кажа, не очаквах да се появиш.
Хийт подръпна каишката на часовника си.
— Очевидно. Къде беше?
— Изпълнявах задачата, която ми възложи капитан Айрънс.
Първо Ники реши, че тя лъже, но нямаше да е трудно да провери думите й, така че се подразни, че шефът й е действал зад гърба й, задигайки хората й без да се посъветва с нея. Тогава обаче Хийт си даде сметка кого беше задигнал. Не беше ли по-добре, че Шарън я нямаше цяла сутрин? Тя отиде до бюрото си, за да остави чудовищната си чанта и каза:
— Щях да дойда по-рано, но знаеш какъв става, като стане дума за извънредни часове. Снощи карах до Скарсдейл и той ми каза да дойда по-късно днес.
Дъхът на Ники секна, тя отиде до бюрото на Хайнзбърг и за разнообразие нахлу в нейното лично пространство.
— Какво прави в Скарсдейл?
Следователката шумно изсвири.
— Олеле майко. Мислех, че ти е казал, честно.
Ники направо побесня.
— Била си при баща ми?!
Преди Шарън да успее да отговори, Хийт вече крачеше към офиса на капитана. Хайнзбърг извика:
— Да, но не го разпитвах като заподозрян, само като потенциален!
Хийт тръшна вратата с такава сила, че сигурно половината обитатели на сградата решиха, че става трето земетресение.
— По дяволите, Хийт, на какво прилича това?!
Уоли Айрънс не просто подскочи в стола си като заека Роджър, но и се дръпна назад, отблъсквайки се с пети от пода, ококорил очи и отворил широко уста. Инстинктите му не го бяха подвели — детектив Хийт продължи към бюрото му и се надвеси заплашително над него.
— Именно, на какво прилича това? Как смеете да пращате шибаната Шарън Хайнзбърг в дома на баща ми? — Хийт рядко псуваше и ако нахлуването й не беше достатъчно, за да разбере шефът й колко е ядосана, ругатнята трябваше да свърши работа. — В дома на баща ми, капитане!
— Трябва да дойдете на себе си.
— Глупости. Отговорете на въпроса ми.
— Детектив Хийт, знам всичко за тежката нощ, която сте изкарали.
— Отговорете. — Когато той просто се втренчи в нея, Хийт взе чашата изстинало кафе от бюрото му и заля разпечатките пред него. — Веднага.
— Сега вече прекалихте.
— Тепърва започвам… Уоли.
Тя се извисяваше над него, задъхана, сякаш бе спринтирала от другия край на града. Той обаче виждаше, че като нищо може да направи още няколко обиколки и каза:
— Добре, да го обсъдим. Седнете. — Тя не се и помръдна. — Хайде, ще седнете ли?
Докато Ники си придърпваше стол, той извади носната си кърпичка, за да попие кафето с мляко, което капеше от плота върху панталона му. През цялото време не я изпускаше от очи.
— Добре — каза тя. — Сядам. Започвайте.
— Взех решение… като командир на това управление — плахо добави той, — да направя ново разклонение в разследването, за да раздвижа нещата.
— С баща ми? — Тя посочи с глава към общия офис. — С нея? Я се стегнете.
— Покажете малко уважение, следователю.
Тя тропна с ръка по бюрото.
— Ще разследвате баща ми? Първо, той е чист от десет години и второ, от къде на къде си въобразявате, че можете да пращате когото и да било да го разпита, без първо да ми съобщите?
— Аз съм началникът на управлението.
— А аз — водачът на отряда.
— Водите разследване, което не върви. Вижте, Хийт, говорихме за това вчера, след статията в „Леджър“. След цяло десетилетие е време за нов играч.
— Аха. За следващата статия ли подготвяте този цитат? Докато излагате на риск случая и разваляте отношенията със семейството ми?
— Прецених, че сте твърде увлечена, съществува потенциален конфликт на интереси. Това, което наблюдавам в момента, го потвърждава.