— Глупости.
— Пратих детектив Хайнзбърг, защото смятам, че талантите й не се използват.
— Хайнзбърг? Обзалагам се на пет долара, че снощи е прекарала повече време в мола в Уесчестър, отколкото при баща ми.
— Освен това — прекъсна я той, като вдигна пръст, сякаш за да натисне въображаем бутон, — смятам, че ни е нужна обективност, а не вълк единак, тръгнал да отмъщава.
— Не ни е нужен и лов на вещици. Нито пък вещица.
— Вие сте извън контрол.
— Повярвайте ми, ако бях, щяхте да сте наясно.
— Както онази вечер в Бейсайд, когато сте пренебрегнали процедурата, влизайки в онова мазе заради манията ви по този случай?
— Нужно е да прекарате малко време на улицата, капитане. Да поработите като истински полицай.
— А знаете ли на вас какво ви е нужно? Малко време у дома. Освобождавам ви.
— Моля?!
— Нищо лично, дори след тази… случка. Всъщност съм достатъчно благороден, за да си дам сметка, че това е посттравматичен стрес.
— Нямате нужната квалификация, за да прецените.
— Може би, но тук имаме психоаналитици. Налагам ви психологически преглед след убийството на приятеля ви и стрелбата ви по бягащия заподозрян. — Той стана. — Нека да ви прегледат и после може да поговорим за връщането ви на работа. Срещата приключи.
Само че си тръгна той, при това припряно.
— Много бързо си записахте час, детектив Хийт — каза психоаналитикът, д-р Лон Кинг, чийто тих, приятелски маниер я караше да мисли за топъл тропически вятър. — Получих уведомление от началника ви едва тази сутрин, след, ъъ, срещата ви.
— Простете, че съм толкова пряма, но искам да приключим с това и да се върна на работа.
— Прямотата ме устройва. Честността също. Ще приема и двете.
Той замълча за миг, докато изучаваше попълнения въпросник на Ники. Тя го наблюдаваше, за да долови реакция, но не получи такава. Лицето му беше толкова безизразно и естествено спокойно, че тя реши никога да не играе покер с д-р Лон Кинг. Хийт смяташе, че извади късмет, като успя да си запише час още същия ден, в който началникът й издаде глупавата си заповед. Надяваше се сеансът да е кратък, защото един от приятелите на Филър в таксиджийския отряд беше успял да открие таксито, откраднато от убиеца на Дон. Беше паркирано под една рампа, водеща към моста „Брукнър“ в Бронкс. През нощта вандали и ловци на авточасти бяха взели всичко, от емблемата до медните кабели, но от „Събиране на доказателства“ го бяха взели и тя нямаше търпение да провери дали са открили нещо за самоличността му. Дали си беше свалил ръкавиците, оставяйки отпечатъци?
Внезапно Ники осъзна, че Кинг я пита нещо.
— Моля?
— Просто попитах дали напоследък губите концентрация.
— Не — каза тя с надеждата, че първият въпрос няма да определи дали се е провалила, или не. — Чувствам се съсредоточена.
— Сблъсквам се често с посттравматичния синдром и съм свикнал полицаите да се опитват да докажат, че са неуязвими. Моля ви, помнете, че в това, което изпитвате и което ще споделите с мен, няма нищо срамно.
Хийт кимна и се усмихна достатъчно ясно, за да покаже, че приема това, като не спираше да се тревожи, че този човек може с лекота да я прати в отпуск за неопределено време.
— Нека ви кажа, че нямам интерес да ви задържа — каза той, сякаш беше прочел мислите й. Или просто от опит. Продължи да й задава въпроси, на някои от които вече беше отговорила писмено — кога си ляга и как спи, пие ли алкохол, колко и кога, стряска ли се често. Ако отговорите й го удовлетворяваха, Лон Кинг с нищо не го показа.
— Предполагам, че можем да заявим, че отговорът поне на един въпрос е „да“ — че през живота си сте станали свидетел на събития, заплашващи живота ви.
— Разследвам убийства — отвърна тя.
— А в личен аспект? Извън службата?
Възможно най-кратко и без да показва неуважение, тя му разказа за убийството на майка си. Щом приключи, той замълча и накрая каза с школуван, мек глас:
— На 19 години това може да се отрази на характера ви. Имало ли е събития, които ви карат да се чувствате така, сякаш преживявате тази трагедия отново?
На Ники й се щеше да се засмее и да каже „Постоянно“, но се боеше да не се погребе в многомесечни сеанси, така че каза:
— Да, но по най-позитивния възможен начин. Работата ми налага контакти с жертви и техните близки. Доколкото има пресичане със собствения ми живот, опитвам се да го използвам и да им помагам при разследванията си.
Кинг изглежда не бързаше да й закачи медал за отговора. Каза само „Разбирам“, а после попита: