— Ами нещата, които свързвате с убийството на майка ви? Понякога отбягвате ли хора или вещи, които ви напомнят за него?
— Хмм.
Хийт се отпусна на възглавницата и погледна към тавана. Часовникът зад нея тихо тиктакаше, а през затворения прозорец зад доктора се чуваше успокояващия шум от движението по Ню Йорк авеню, дванадесет етажа по-долу. Ники отговори само, че избягва пианото във всекидневната. Каза, че не може да се принуди да свири на него и му обясни защо, а той само слушаше. Нещо, което не й беше хрумвало до момента беше, че отбягва и баща си. Ники винаги бе смятала, че причината за това е той, но ако го споменеше сега, можеше да отвори Кутията на Пандора, така че тя не стигна по-далеч от пианото и дори попита дали това, че го отбягва, е хубаво или лошо.
— Тук хубаво или лошо няма. Само ще говорим и ще позволим да изплува цялата картина.
— Чудесно.
— Баща ви жив ли е още?
Този човек психоаналитик ли беше, или екстрасенс? Ники му разказа за развода и описа отношенията им като не много близки, но сърдечни и приписа сдържаността на баща си, което отчасти беше вярно.
— Кога контактувахте с него за последен път?
— Преди два часа. Обадих му се, за да огранича щетите, нанесени от шефа ми, който прати следовател да го разпитва за убийството на майка ми.
— Значи вие сте се свързали с него. — Хийт категорично потвърди, тъй като знаеше, че един от симптомите при посттравматичен синдром е избягването на хората, свързани с травмата. И как реагира баща ви?
Ники си спомни фученето му и дрънченето на кубчета лед.
— Да кажем, че можеше да се ангажира повече.
Психоаналитикът не задълба и я попита за другите й връзки и Хийт отвърна:
— Както вероятно знаете, заради работата ми ми е трудно да поддържам връзка.
— Защо не ми разкажете?
Искрено, но възможно най-сбито тя му описа характера на връзките си през последните няколко години, най-скорошната от които бе тази с Дон. Описа я на Кинг така, както и на детектив Капарела предишната вечер — партньор по ръкопашен бой с екстри. После му разказа за Джеймисън Руук. Единственото му разсейване по време на сесията беше, когато я попита дали става дума за известния писател. Ники използва въпроса му, за да опише как са се запознали, докато я е придружавал преди две години и как, въпреки че с Руук явно не се виждаха с други хора, не си го бяха казали открито. Въпреки това тя не беше спала с Дон или с когото и да било, откакто се запозна с Руук.
— Как се справяте след стрелбата снощи?
— Трудно ми е. — Когато се замисли за бедния Дон, сълзите се опитаха да нахлуят, но тя ги удържа. — Като цяло се опитвам да отложа справянето.
— А отношенията ви с Дон снощи платонически ли бяха?
— Да — бързо избъбри Ники.
— Много категоричен отговор. Темата чувствителна ли е?
— Всъщност не. С Дон току-що бяхме тренирали. В нашия салон. Той дойде у нас, за да се изкъпе. Тогава го застреляха.
— Да се изкъпе. А къде беше г-н Руук?
— У тях. Бяхме се карали и аз… имах нужда да изпусна парата. — Лон Кинг остави въпросника и скръсти ръце в скута си, без да я изпуска от очи. Мълчанието я накара да се почувства неловко и тя каза: — Признавам, че ми хрумна да изневеря, но…
— Казахте, че с г-н Руук не сте заявили категорично, че няма да се виждате с други хора.
— Не, но…
— Каква смятате, че е била причината за… хрумването ви?
— Не зная. — Тогава Ники изненада сама себе си, като попита: — А вие?
— Само вие знаете — отговори той. — Хората определят свои собствени правила за верността, както и свои собствени причини дали да ги спазват, или не. — Тя го изимитира и за разнообразие замълча, докато той продължи: — Понякога… но само понякога… при криза хората се опитват да прикрият болката си, като я отклоняват. Опитайте се да си представите несъзнателен опит да смените радиостанцията в главата си на болка, различна от онази, срещу която не искате да се изправите. За какво се карахте с г-н Руук?
Тя свали малко гарда — въпреки отношението й, когато пристигна, този разговор й действаше добре. Разказа му за обвинението на Руук, че е издигнала защитна стена и как оттам бяха стигнали до кавга.
— Защо смятате, че темата се е оказала толкова взривоопасна?
— Напоследък ме притиска по начини, които не ми допадат.
— Разкажете ми.
— Руук ми досажда. Настоява да се съсредоточа върху стари семейни проблеми, за да разследвам убийството на май…
Никой от тях нямаше нужда да чуе края на това изречение, за да си даде сметка за потенциалната важност на онова, което Хийт бе разкрила. Тя се паникьоса. Представи си как ходи на терапия до края на живота си, без отпуски за добро поведение, и веднага се опита да даде заден ход.