— Но нали знаете — хората, които имат връзка, се карат помежду си. Ако не е за едно нещо, ще е за друго, нали?
— Да, това беше едно нещо. А не друго.
Мълчанието я смазваше, а психотерапевтът чакаше. И чакаше.
— Какво означава това? — попита накрая тя.
— Не мога да ви отговоря. Мога само да ви попитам на кого сте ядосана всъщност. И кой би страдал най-много, ако бяхте спала с Дон? — Той се усмихна и погледна към часовника зад гърба й. — Време е да приключваме.
— Вече? — Докато той прибираше въпросника й в папка, тя каза: — И какво?
— След толкова години и толкова сеанси, накрая ченгето винаги ме пита „И какво?“. — Той отново се усмихна. — Ники, вие се борите с повече загуби и болка, отколкото повечето хора изпитват през целия си живот. — Устата й пресъхна. — Но. Въпреки това виждам, че сте забележително издържлива и бих ви описал като силна, стабилна личност, която умее „да проявява благородство под напрежение“, както го е казал Хемингуей. Много по-здрава сте от повечето хора с вашата професия, които идват при мен.
— Благодаря ви.
— Затова смятам, че препоръката ми ще ви зарадва. Ще се върнете на работа — след една седмица отпуск.
— Но работата ми, случаят…
— Ники, помислете какво сте преживели. Нужно ви е време, за да откриете своето равновесие. Умението да бъдете благородна под напрежение си има цена. — Той извади химикалка и записа нещо в папката. — Затова настоявам да излезете в седемдневен отпуск. Платен. — Той затвори химикалката. — Що се отнася до крайната ми диагноза, би било добър знак, ако направите опит да възстановите отношенията, които сте прекъснали поради травмата.
— За Руук ви говорите?
— Това би било много показателно. — Той затвори папката и каза: — Ще се видим след седмица, за да направя преоценка.
— Искате да кажете, че ако не дойда, отпускът може да продължи?
— Да се видим след една седмица. Тогава ще видим как сте.
ОСЕМ
Обаждаха се от 20-то управление. Ники се дръпна от касата, позволи на клиента зад нея да заеме мястото й и вдигна телефона.
— Хийт.
— Роуч — в хор отвърнаха Роули и Очоа.
— И то стерео. Здравейте.
— Всъщност — каза Роули, — ще минат години, преди тази технология да навлезе. За съжаление слушалката ти е само за едно ухо.
— Ей, че си — каза Очоа. — Детектив Шон Роули, специалист но заливането с ледена вода.
— За да се правите на интересни в ранните часове ли се обадихте? Защото имам новина за вас, Хауърд Стърн още не се е пенсионирал.
— Обаждаме се, за да ти кажем новините за таксито, по което стреля вчера — отвърна Очоа. — Решихме, че ни е позволено да те държим в течение. В подходящ момент ли те хващаме?
— Разбира се, купувах си нов килим за коридора.
— Слушай — отвърна Очоа, — имаш ли нужда от помощ при почистването? Защото Роули няма абсолютно никакъв личен живот. — Двамата се засмяха и той продължи: — Сериозно, може да наминем, след като ни свърши смяната.
— Благодаря ви, но цял следобед метох и мих, няма нужда. Какво ново?
От съдебна медицина им бяха пратили предварителните резултати и Роуч искаха да й съобщят, че са получили най-различни отпечатъци и в момента ги проучват. За да ускори нещата, Фелър откара един мобилен комплект за вземане на отпечатъци в дома на шофьора, така че да изключат неговите.
Роуч не хранеха особени надежди за останалите.
— Допускам, че много от тях ще са на хората, които са разглобили таксито за части — каза Очоа. — Нахвърлили са му се като ято пирани.
— Взели са дори камерата и хард диска, така че нямаме запис на стрелеца.
— Колко кръв има по седалките? — с надежда попита Хийт.
— Какви седалки? — отвърна Роули.
— Той още е на свобода, шефе. Пази си гърба.
Когато затвори, продавачът вече беше опаковал покупката й — турски килим, 90 на 210 сантиметра и сходен на цвят и шарки с онзи, който беше изхвърлила. Ники плати, а мъжът попита:
— Искате ли да ви го доставим? Затваряме за вечерта, но може да ви го донесем рано утре.
Хийт се усмихна и нарами пакета.
— Живея на три пресечки оттук.
Беше осем вечерта и по небето западно от 20-то управление се плъзгаха зеленикавите остатъци от отиващия си ден. Витрината на един магазин за вещи втора ръка светна и тя спря да се полюбува на една лампа, като реши, че на следващата сутрин ще се върне да я огледа по-подробно. В лъскавата месингова повърхност на поставката се отрази някакво движение и Хийт рязко се извърна. Нищо. Когато пак се обърна към витрината, килимът на рамото й едва не удари един раздавач на брошури, който рекламираше мъжки костюми. Доволна, че е избягнала конфузен момент ала „Тримата глупаци“, Хийт зави и тръгна към дома. Дали заради предупреждението на Очоа, че стрелецът още е на свобода, дали заради някаква първична предпазливост, щом по улицата започнаха да се редят жилищни сгради вместо магазини, а светлините от витрините изчезнаха, тя реши да си извика такси. Вдигна свободната си ръка, но единствените две, които минаха край нея, бяха заети, така че тя се отказа от идеята, докато наближаваше 22-ра улица. Оставаха й само две пресечки.