— Да видим — каза тя и посегна, но Руук се отдръпна.
— Не, достатъчно ме боли и без това. — Той се изправи и се огледа в чайника. — Отражението ми е твърде криво, нищо не виждам. Е, ако съм го счупил, ще ми придаде твърдост. И без това съм сурово привлекателен — сега ще изглеждам още по-суров.
— Докато хората разберат как е станало. — Тези думи го накараха отново да се огледа в чайника. Докато се въртеше, опитвайки се да установи щетите, тя каза: — Благодаря ти, че се опитваше да ме пазиш. — После добави: — Явно не си чак толкова бесен.
Той се изправи и се обърна с лице към нея.
— Да се обзаложим ли?
Тонът му обаче й подсказа, че се е поуспокоил малко.
— Не те обвинявам, знам, че се почувства предаден.
— Защо? Защото ме заряза и два часа по-късно открих гол мъртвец в апартамента ти, а когато дръзнах да попитам кой е, реши, че ако ми кажеш, че е сложно и ме изриташ, номерът ще мине?
— Добре, явно още си ядосан.
— Ами ако аз бях на твое място? Какво щеше да стане, ако ти беше открила Там Швайда гола в апартамента ми с пръснат мозък? Добре, де, тя няма много мозък, но разбираш накъде бия.
В бездната помежду им се намести невидима токсична мъгла. Ники знаеше, че от нея зависи дали мълчанието ще бъде нарушено, или не и можеше да разпознае кога моментът е критичен, така че побърза да се намеси.
— Може би ще възразиш заради… унизителния епизод с носа — започна тя, — но това всъщност беше доста подходящ момент за неочакваната ни среща тази вечер. Днес психологът ми предложи да се свържа с теб.
— В края на краищата тази ситуация започна да звучи като филм на Уди Алън. Отишла си на психолог? — попита той и натърти: — Ти?
— Накараха ме. Дълга история, свързано е с капитан Айрънс, но така или иначе, видях се с професионалист. — Ники си пое дъх и го задържа. До момента винаги се беше справяла, делейки нещата, така че сега навлизаше в непозната, страховита територия. Уязвимостта я излагаше на риск, но тя му се довери, сваляйки бронята. — Искам да ти обясня, стига да имаш желание да ме изслушаш.
Тогава онова, което считаше за негова същност, с което се разбираше най-добре и което се изпречваше на пътя на куршуми, за да я защити, го накара да омекне още малко. Съчувствието му надделя, той й протегна ръка и каза:
— Вероятно ще ни е по-удобно на дивана.
Както става с повечето страхове, включително въображаемите чудовища, заключени зад дебели врати, тези на Ники придобиха напълно реалистичен размер, щом се изправи срещу тях. Желанието на Руук да слуша, вместо да я прекъсва, за да я съди, да се защитава или дори да остроумничи, много й помогна, докато му разказваше сагата за Дон. След като му каза, че не са правили секс, откакто се беше запознала с него предишното лято, той кимна, приемайки го за факт и дори прояви добрия вкус да не попита дали предишната нощ са спали заедно. Щом Хийт приключи разказа си, той отвърна с едно изречение — най-подходящото, което би могло да му дойде на ум.
— Сигурно ти е ужасно тежко да преживяваш това сама.
Ники избухна в сълзи и се хвърли в ръцете му, позволявайки на емоциите си да се разкрият без задръжки. Хлиповете й извираха от дълбок, наглед бездънен източник, от който се лееше не просто болката от изминалите двайсет и четири часа, но от цяло десетилетие, пълно с потисната скръб, гняв, раздразнение, самота и страх, които — до този момент — бяха старателно скрити в заключена с катинар кутия. Той я прегърна, люлеейки я на рамото си, давайки си сметка, че мълчанието му им дава сила и че това, че я е обгърнал с ръце, й внушава надежда и непоколебимо приятелство, докато изживява своя катарзис.
Когато след известно време сълзите й секнаха, Ники се отдръпна и те се взряха един в друг, а погледите им излъчваха безкрайно доверие. Целунаха се леко и се отделиха един от друг, без да се изпускат от очи. Също както не бяха заявявали открито, че не се виждат с други хора, двамата никога не бяха говорили за любов. Именно този миг, споделен в интимната прегръдка на новото убежище, което си бяха изградили, бе подходящ за това, но в онзи крехък, уязвим миг нито единият, нито другият си даде сметка какво мисли. Подходящият момент дойде и отмина, отложен за някой друг ден — ако такъв изобщо настъпеше.
Тя се извини и отиде до банята, за да наплиска подутите си очи с хладка вода. Щом се върна, той й помогна да разопакова новия килим за антрето. След като го постлаха, Руук застана върху завитите краища, за да ги изправи и се огледа.
— Някой май е чистил.
— Беше много упорито петно — каза Ники. — Домоуправителят закачи нова врата и измаза дупките, утре ще боядиса. Скоро всичко ще бъде както преди.