Хийт приклекна, за да огледа ръката, която се виждаше. Беше полусвита и пъхната под брадата й, така че не можеше да я види изцяло, но и онова, което бе на показ, и каза достатъчно. Това бяха ръце на заета жена в добра форма, без да са мускулести или похабени от тежък труд. Тънките пръсти издаваха сила, присъща за тенисистите и фитнес ентусиастите. Отстрани на китката забеляза малък белег, нанесен преди години, може би десетилетия.
Ники отново се изправи и я огледа отгоре. Реши, че тялото е на бегач или колоездач и си отбеляза да покаже снимката и из фитнес клубовете, стадионите и магазините за велосипеди. Приклекна отново, за да огледа тъмното петно от мръсотия на едното коляно, което може би щеше да издаде нещо за последните мигове на жената. Записа си и заобиколи трупа, за да огледа прободната рана. Затвърждавайки убедеността й, че жертвата е била убита, преди да я качат на камиона, замръзналата кръв се беше събрала на голяма локва, сякаш бе текла, докато жертвата е лежала по лице. Ширината на петното издаваше голям обем, но в сатенената подплата нямаше много кръв, с изключение на размазаните резки по капака. Ники насочи фенерчето към мястото, където гърбът докосваше пантите на куфара и видя само сходни петна, без следи от локви. Когато извадеха трупа, щяха да измерят по-добре, но Хийт смяташе, че убийството е извършено не само извън камиона, но и извън куфара.
Трябваше да огледа и външната част на куфара, за да провери дали няма кръв по шевовете или в пантите. Стараейки се да не го раздвижи, тя се отпусна на колене, подпря се на една ръка и се наведе толкова ниско, че веждите и почти докоснаха пода. После бавно и методично освети долния ръб отдясно наляво.
Когато фенерчето стигна до левия ъгъл на куфара, Ники ахна. Погледът й се замъгли, зави й се свят. Фенерчето падна от ръката й и тя падна на една страна.
— Ники, добре ли си? — попита Лорън.
В онзи момент Хийт не виждаше нищо. Две ръце я подхванаха и Лорън повдигна главата й от пода. Двама парамедици хукнаха към рампата, но дотогава Ники се беше опомнила достатъчно, за да се надигне и да ги отпрати с ръка.
— Не, не, нищо ми няма, добре съм. — Лорън клекна до нея, за да я прегледа. — Сериозно, добре съм — повтори Ники.
Според приятелката й обаче изражението й казваше друго.
— Изкара ми ума, Ник. Реших, че си изпаднала във вторичен шок или нещо такова.
Хийт провеси крака извън камиона. Приближиха се Роули и Очоа, последвани от Фелър.
— Какво става? — попита Очоа. — Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.
Ники потръпна, но не от студа. Изви глава, за да погледна куфара зад гърба си и бавно се обърна към останалите.
— Ники — каза Лорън, — какво има?
— Куфарът — отвърна тя и преглътна с усилие. — Белязан е с моите инициали.
Следователите и патоанатомът се спогледаха, объркани. Накрая Роули каза:
— Не разбирам, какво търсят твоите инициали върху този куфар?
— Аз ги издялках, когато бях малка. — Хийт видя, че обмислят казаното, но те се бавеха прекадено много, така че тя каза: — Този куфар беше на майка ми. — После добави: — Извършителят го открадна в нощта на убийството й.
ДВЕ
Ники Хийт тръгна към общия офис на 20-то управление с решителна крачка, която не оставяше съмнение у следователите, които се опитваха да не изостават, че се е възстановила от шока — меко казано.
— Съвещание в десет — извика им тя, докато влизаше, а на път към бюрото си каза: — Детектив Очоа, пратете снимката на неизвестната жертва до колегите от „Издирване“. Включете Уесчестър, Лонг Айлънд, Ню Джърси и Феърфийлд. Детектив Роули, избършете тази дъска и докарайте до нея втора, за да можем да действаме по двете едновременно.
Хийт избута купчината съобщения и избърса късчетата мазилка, които се бяха посипали по бюрото й след земетресението като ситни снежинки. После включи компютъра и прати на Лорън Пари имейл с молбата, която бе отправила към нея петнадесет минути по-рано, на местопрестъплението — да я прекъсне в момента, в който получи някаква информация, независимо колко незначителна изглежда.