— Простете ми, ако темата е болезнена, но смятам, че убийството на Никол някак е свързано с това на майка ми и се надявам да науча колкото е възможно повече за отношенията им, за да открия убиеца.
— Бяха като сестри — каза Емил, — макар че си имаха своите различия.
— Затова бяха такива приятелки — допълни Лизет. — Противоположни характери, които се допълваха прекрасно. Нашата Никол винаги е била an esprit libre, Хийт преведе на Руук — свободен дух, — а той кимна, сякаш беше разбрал и сам.
— Като дете толкова ни тревожеше — продължи Емил. — От мига в който проходи, постоянно изпитваше ограниченията и поемаше рискове. Катереше се върху едно, прескачаше друго. Също като онзи градски спорт… Как се наричаше?
— Паркур22 — отвърна жена му. — На седем години си докара сътресение. O, mon dieu, толкова се изплашихме! За рождения ден й бяхме подарили кънките, които искаше, но седмица по-късно дяволчето реши да ги кара надолу по стълбите на le Metro.
Съпругът й поклати глава и посочи към собственото си тяло, за да им покаже къде са били травмите.
— Сътресение. Един избит зъб. Счупена китка. — Хийт и Руук се спогледаха, мислейки си едно и също. „Това обяснява стария белег.“ — Смятахме, че ще надрасне всичко това, но нейният esprit, дивата й страна, започна да ни тревожи още повече, когато влезе в пубертета.
— Момчета — каза Лизет. — Момчета, момчета, момчета, цялата й енергия отиваше за момчета и партита.
— И Бийтълс — изсумтя Емил. — И тамян.
Руук се разшава на стола, докато родителите им продължиха да си спомнят за шейсетте години. Ники знаеше, че се бавят, но не се опитваше да ги насочва. За тях явно беше важно да й разкажат всичко за Никол и предвид загубата й в това нямаше нищо чудно. Освен това разказът им й осигуряваше желаното — не просто очевидно усилие да събере информация, за да разреши случая, но и възможност да посети местата, за които не бе подозирала, да опознае майка си и нейния свят. Възможността да сподели този момент със семейството на най-добрата й приятелка я накара да се почувства завършена по начин, който не очакваше. Усещаше се дълбоко свързана с неща, които отдавна избягваше. Ако след това Лон Кинг не я изпратеше отново на работа, значи не разбираше от своята.
Мадам Бернарден каза:
— Не знаехме накъде ще се насочи, докато не откри страстта си към цигулката.
— Именно така се е запознала с майката на Ники — обади се Руук с надеждата да спре прилива на спомени.
— Това беше най-хубавото, което можеше да й се случи — каза Емил. — В Бостън се посвети на таланта си и срещна приятелка с противоположен характер, която да я свали на земята.
— Тя имаше нужда от това — съгласи се жена му. — Пък и вярвам, ако ми позволиш да го кажа, Ники, че нашата Никол помогна на майка ти, която беше тъй сериозна по характер. Беше толкова решителна, толкова отдадена на работата си, че твърде рядко си позволяваше да се забавлява. — Тя направи пауза. — Виждам, че ти стана малко неудобно, но не се притеснявай. Все пак говорим за майка ти, не за теб.
— Въпреки че като те гледам, сякаш тя седи срещу мен — добави Емил и Ники се почувства още по-уязвима. Тогава се намеси Руук, размахвайки самотния чорап.
— Именно това ми се струва толкова странно — започна той. — Синтия… Синди е била толкова талантлива, толкова убедена, че иска да стане професионална пианистка. Гледал съм нейни записи на видео — била е изключителна.
— Да — отвърнаха те в един глас, а Руук вдигна ръце към небето.
— Какво е станало? Когато е дошла тук през лятото на 1971, нещо се е променило. Нещо важно. Може да не се е отказала от пианото, но сякаш е зарязала мечтата си. Имала е възможности да започне кариера в Щатите, а не се е върнала, за да се възползва от тях. Просто се чудя какво е отклонило такава сериозна млада жена от избрания път.
След като се позамисли за миг, Лизет каза:
— Ами, сигурно и вие като мен разбирате, че младите хора се променят. Някои не издържат на напрежението, докато гонят целта. В това няма нищо срамно.
— Разбира се, че не — каза той, — но при цялото ми уважение… Париж е прекрасен град, но нима триседмична ваканция тук е била достатъчна, за да я убеди да се откаже?
Лизет се обърна към Ники, преди да отговори.
— Не бих казала, че майка ти се отказа. По-скоро реши да си почине от напрежението и да се наслади на живота. Пътуваше, посещаваше музеите, разбира се. Обожаваше да учи нови рецепти. Научих я как да готви касуле с патешко.
22
От