— Готвила ми го е! — каза Ники.
— Е, кажи ми — изкиска се Лизет, — как намираш готвенето ми?
— Изключително. Вашето касуле беше ястие за специални случаи.
Лизет радостно плесна с ръце, но Ники виждаше, че възрастните хора започват да се уморяват и трябваше да им зададе няколко въпроса, преди съвсем да капнат. Въпросите, които задаваше на всички родители на жертва, чието убийство разследваше.
— Няма да ви бавя още много, но трябва да знам някои неща за Никол.
— Разбира се, ти си дъщеря, но и полицай, n’est ce pas23? — каза Емил. — Моля те, ако ще ти помогне да откриеш какво е станало с милата ни Никол…
Очите му се насълзиха и двамата отново се хванаха за ръце.
Детектив Хийт започна с въпроси за работата на дъщеря им. Попита ги дали знаят за някакви кавги или бизнес съперничества. Те отрекоха, както и когато Ники поиска да знае дали са чували за някакви проблематични връзки в личния й живот, било то в Париж или в Ню Йорк — гаджета, приятели, любовни триъгълници?
— Как ви се стори последния път, когато говорихте?
Г-н Бернарден погледна към жена си и каза:
— Помниш ли онова обаждане? — Тя кимна, а той се обърна към Ники. — Никол не приличаше на себе си, беше много рязка с нас. Попитах я какво не е наред, тя каза „Нищо“ и не обели нито дума по темата. Аз обаче разбрах, че е ядосана.
— Кога беше това?
— Преди три седмици — отговори Лизет. — Това също ми се стори необикновено. Никол винаги се обаждаше в неделя, за да провери как сме, а през последните няколко седмици изобщо не ни потърси.
— Когато се обади, каза ли ви къде е?
— На летището. Знам, защото когато я попитах какво не е наред, ме прекъсна и каза, че трябва да се качва на самолета.
При този спомен възрастната дама се намръщи.
— Дъщеря ви имаше ли апартамент в Париж? — попита Руук. С Ники се надяваха да открият, че Никол е имала жилище, за да го претърсят с позволението на родителите, но тя нямаше собствено.
— Дойдеше ли в града, Никол спеше тук, в старата си стая.
— Ако не възразявате — помоли детектив Хийт, — може ли да я погледна?
Виждаше се, че спалнята на Никол Бернарден отдавна е била превърната в арт студио за Лизет, чиито акварели, цветя и плодове, някои завършени, други не, се забелязваха навсякъде.
— Извинете ме за бъркотията — без нужда се извини тя. Стаята беше чиста и подредена. — Не знам какво желаете да видите, Никол държеше някои дрехи в гардероба, но не са много. Погледнете, ако искате.
Ники отвори вратите на античната мебел, опипа джобовете на няколкото неща, които висяха там, и не откри нищо. Същото се отнасяше и за вътрешността на обувките и самотната празна чанта, овесена на месингова кука.
— Всичките й останали вещи са ето там — каза възрастната жена, като премести един статив, за да разкрие голямо чекмедже в долната част на вградения гардероб, което беше също толкова подредено, колкото и целият апартамент. В него имаше чисто бельо, сутиени, чорапи, шорти и тениски, прилежно сгънати в пластмасови контейнери. Хийт коленичи и отвори капака, за да разгледа съдържанието им, като внимателно върна всичко на мястото му. До контейнера имаше чифт маратонки и каска. Тя огледа и двете и не откри нищо.
— Благодаря — каза Ники, затвори чекмеджето и постави статива на мястото му, там, където краката му се бяха отпечатали върху килима. Щом се върнаха в дневната при Емил, Руук попита:
— Никол държеше ли компютър в дома ви? — Щом мадам Бернарден отговори отрицателно, той продължи: — Ами пощата й? Получаваше ли поща тук?
Мосю Бернарден отвърна:
— Не, никаква поща.
Хийт и Руук обаче забелязаха, че той се замисли над това и явно изпита неудобство.
— Стори ми сте, че не сте много сигурен за пощата — отбеляза Ники.
— Не, сигурен съм, че не получаваше поща тук, но въпросът ви ми напомни, че наскоро ми го е задавал и друг човек.
Хийт извади тефтера си и официално се превърна от гост в ченге.
— Кой ви го зададе, мосю Бернарден?
— Обади се по телефона. Нека помисля, каза го толкова бързо. Мисля, че беше американец, някой си… Сий… крест, да, г-н Сийкрест. Каза, че бил бизнеспартньор на дъщеря ми. Обърна се към мен на малко име, така че нямах причини да се усъмня.
— Разбира се, че не. Какво точно ви попита този г-н Сийкрест?
— Притесняваше се, че някакъв колет до Никол може да е бил пратен тук по грешка. Казах му, че нищо нейно не е пристигало.
— Той описа ли колета или съдържанието му? — попита Руук.
— Хммм, не. Щом казах, че нищо не е пристигало, много бързо затвори.