Хийт го разпита за непознатия и гласа му — възраст, акцент, тембър, — но старецът не помнеше.
— Помните ли кога ви позвъни?
— Да, преди няколко дни. В неделя. Вечерта. — Хийт си записа, а той попита: — Смятате ли, че е подозрително?
— Трудно е да се прецени, но ще проучим. — Ники му подаде визитка. — Ако се сетите още нещо или още някой се обади да пита за Никол, позвънете на този номер.
— Беше ни много приятно да се запознаем с теб, Ники — каза Лизет.
— И на мен — отвърна тя. — Имам чувството, че ми позволихте да надникна в част от живота на майка ми, за която не знаех нищо. Ще ми се да можех да разбера повече от нея самата.
Мадам Бернарден стана.
— Знаеш ли какво, Ники? Искам да споделя нещо с теб, мисля, че ще ти се стори интересно. Excusez-moi24.
Хийт отново седна, а Емил напълни чашите им, въпреки че и двамата бяха отпили само по една глътка.
— Баща ми се запознал с майка ми, докато свирела на един коктейл в Кан — каза Ники. — Каза, че така се издържала, а също и с уроци по пиано. Това тук ли започна? През лятото, когато ви е посетила?
— О, да. С гордост ще ти кажа, че именно аз й намирах работа.
— С музика ли се занимавахте?
— Просто пеех под душа — каза той. — Не, не, занимавах се с комерсиални и корпоративни застраховки. Така изградих добри отношения с един банкер инвеститор, американец, който живееше тук й стана близък приятел на семейството ни. Никол толкова го обичаше, че го наричаше чичо Тайлър.
— Чичо Тайлър — вметна Руук.
— Точно така — каза Емил и намигна на Ники, която по инстинкт попита за фамилията му. — Тайлър Уин. Очарователен човек, през годините ми е осигурявал много клиенти. Имаше връзки и познаваше всички важни хора в Париж, а щедростта му не се ограничаваше само до мен, о, не. Щом Никол се върнеше от Бостън, и намираше работа през лятото. Като учителка по музика на децата на богатите му познати, например. Тя трупаше полезен опит, а и печелеше добре.
— И е нямала възможност да се забърка в неприятности — обади се Руук.
Емил вдигна показалец.
— Това беше най-хубавото.
Ники го подкани да продължи.
— Значи този Тайлър Уин е намерил ученици и за майка ми онова лято?
— Точно така. А Синди се оказа толкова добър преподавател, че скоро имаше часове всеки ден. Тайлър я препоръчваше на все повече хора, един ангажимент водеше до други. Някои от клиентите й, които имаха ваканционни вили, дори я наемаха да ги придружи на почивка, за да продължат с уроците й там. Седмица в Портофино, седмица в Монте Карло, после Цюрих или Амалфи. Транспорт, храна и подслон — първокласни и предварително осигурени. Хубав живот за двайсет и една годишно момиче, а?
— Да, освен ако животът й е трябвало да бъде друг.
— Ех, Ники, толкова приличаш на майка си. И двете красиви и с чувство за дълг. — Той отпи глътка вино. — Спомни си какво е казал един от нашите философи. „В човешкото сърце постоянно се зараждат страсти, така че смъртта на една почти винаги дава начало на друга.“
Лизет бе почерпила нови сили от своята задача и пъргаво се върна, понесла кутия със сувенири, завита с парчета тюл — бели и с цвят бордо — и вързана с панделки в тон.
— Явно доста съм се забавила, щом Емил пак цитира максими. — Тя застана пред стола на Ники и каза: — Тук има стари снимки на Синтия от времето, когато пътуваше с Никол, а после и сама. Синди ни пишеше толкова редовно! Ако нямаш нищо против, няма да ги разглеждам заедно с теб. В момента нямам сили за това. — После Лизет й подаде кутията. — Заповядай.
Ники колебливо я пое и я притисна към себе си.
— Благодаря ви, мадам Бернарден. Ще бъда внимателна и ще ни ги върна още утре.
— Не, Ники, можеш да ги задържиш. Моите спомени са тук. — Тя сложи ръка на сърцето си. — Твоите са в тази кутия, тепърва ще ги откриваш. Надявам се да ти помогнат да опознаеш още по-добре майка си.
Не й беше лесно. Макар че се беше самообявила за кралица на забавеното удоволствие, тя умираше от желание да отвори кутията още в таксито, но издържа. Страхът да не изгуби някоя снимка надделя над болезненото й любопитство.
Руук се постара да не й се натрапва и тръгна да търси барче, където да му сервират двойно еспресо, за да си осигури дозата кофеин, от която толкова се нуждаеше в късния следобед. През това време Хийт остана в хотела, за да разгледа съкровището, получено от семейство Бернарден. Той се върна след половин час с ледена кутийка „Портокал Сан Пелегрино“ за Ники и я завари да седи на леглото с кръстосани крака, заобиколена с внимателно подредени снимки.
— Намери ли нещо полезно?