— Полезно? — повтори тя. — Трудно ми е да преценя кое е полезно, но определено открих интересни неща. Погледни тази. Била е толкова сладка. — Ники вдигна една снимка на майка си, която се смееше с глас, стиснала бицепса на един гондолиер под Моста на въздишките във Венеция. — Обърни я, отзад има посвещение.
Руук обърна снимката и прочете на глас: „Мила Лизет, ех!“
— Майка ми е била мацка, нали?
— Прекалено умен съм, за да отговоря на такъв въпрос, не и преди да сме се появили в шоуто на Джери Спрингър25.
— Мисля, че току-що отговори.
Той седна на ръба на леглото, като внимаваше да не разбута подредбата й.
— Какво научи от всичко това?
— Най-вече, че си е прекарвала страхотно. Нали се сещаш за снимките на богаташите европейци във „Венити Феър“ и „Фърст Прес“? Гледаш ги и се чудиш какво ли е да живееш така. Е, майка ми е живеела така, поне докато е била на работа. Погледни.
Ники му показа снимките една по една, сякаш редеше карти. На всяка от тях младата Синтия се намираше на някакво изискано място — на безкрайната ливада на имение, което сякаш бе излязло от сериала „Абатството Даунтън“; седнала пред старинно пиано до прозореца, на фона на скалистия средиземноморски бряг; на терасата на частно имение, построено на хълм над Флоренция; в Париж с някакво азиатско семейство, застанала под шатрата на гостуващия „Болшой балет“; и къде ли още не.
— Явно за нея тази работа е била като сън, от който трябва да се събудиш. Само че когато го направиш, се появява икономът с куфарите ти.
Имаше и снимки на Никол и други техни приятели на възрастта на майка й, както и такива, на които бяха сами на най-различни места в Европа, ухилени до уши и разперили ръце като модели от „Това е цената!“26 — това явно беше шега, която бяха споделяли помежду си. Ники обаче не откъсваше очи от майка си и пътешествията й из Франция, Италия, Австрия и Германия. На много от снимките беше със семействата на домакините си. Повечето от тях приличаха на потомствени богаташи, помпозно застанали пред домовете или в градините си, обикновено на групички, подредени по ръст — майки, бащи и нетърпеливи млади музиканти с папийонки и бухнали роклички. На всяка от снимките присъстваше висок, привлекателен мъж и на повечето от тях майка й стоеше до него.
— Кой е двойникът на Уилиам Холдън? — попита Руук и посочи снимка на мъжа и Синтия, застанали пред Лувъра. Той беше поне с двайсет години по-възрастен и наистина излъчваше суровия чар на бившия актьор.
— Не съм сигурна. В него има нещо познато, но не мога да се сетя какво е.
Тя дръпна снимката от ръката му и я върна на мястото й.
— Ей, не бързай толкова — каза той и си я взе обратно. — Приликата с Уилиам Холдън ли разпознаваш… или нещо друго?
— Какво например? — Ники отново се опита да му я вземе, но той избегна ръката й. — Никакъв Уилиам Холдън не виждам.
— А аз — да. Виждам Уилиам Холдън и Одри Хепбърн. В „Париж, когато се сипят искри“. Все едно са излезли от плаката. Той вдигна снимката пред лицето й. — Погледни, неговата сурова привлекателност и нейната изискана невинност, под която се крие секси тигрица. Това спокойно може да сме ние двамата.
Ники отмести очи.
— Никакви искри не виждам. Твърде стар е за нея.
— Знаеш ли кой е това според мен? — каза той. — Чичо Тайлър, който и е уреждал клиентите. Да, това е Тайлър Уин. Прав ли съм?
Хийт го игнорира, взе друга снимка и я вдигна нагоре.
— Ето още една на мама, направена е точно тук, в Париж. На печата от фотото пишеше „Май 1975“, а майка й пазеше равновесие на един крак, заслонила очите си с ръка, и комично се взираше в бъдещето. Намираше се пред катедралата „Нотр Дам“. — Искам да отидем там — каза Ники. — Веднага.
Оставиха кутията при управителя на хотела, за да я заключи в сейфа и взеха такси до Ил дьо ла Сите27. Беше се здрачило и сивите стени на катедралата се къпеха в бяла светлина, от която гаргойлите, които наблюдаваха отвисоко, изглеждаха още по-зловещи.
Руук знаеше какво става, не беше нужно да му го обяснява. Слязоха от таксито и мълчаливо забързаха напред, заобикаляйки група туристи, скупчени около няколко жонгльори, които си подхвърляха запалени факли, и стигнаха до целта си — центърът на площада срещу входа на огромната катедрала. Търпеливо изчакаха групата гимназисти, дошли на посещение, да се дръпнат и се отправиха към малко парче метал, набито в паветата — лъскав месингов осмоъгълник, изгладен от годините. Точно тук бяха фотографирали майката на Ники. Тя извади снимката, за да се подготви и направи онова, за което беше дошла. Трийсет и пет години по-късно Ники Хийт застана там, където бе стояла майка й. Вдигна крак от земята, заслони очи, заемайки същата пресилена поза и Руук я засне с айфона си.
25
Американски водещ на телевизионно предаване, където гостуват обикновени хора, чиито проблеми и семейни конфликти се разискват и разиграват пред публиката, (бел. прев.)
26
Телевизионно предаване, в което играчите трябва да познаят цената на наградите, за да ги спечелят. (бел. прев.)
27
Един от двата запазили се острова в Сена в центъра на Париж, в най-старата част на града. (бел. прев.)