Тук се намираше прочутата Нулева точка, от която се измерваха всички разстояния във Франция. Според поговорката именно оттук започваха всички пътища и Хийт се надяваше да е така. Просто все още не знаеше къде ще стигне.
Вечеряха в „Mon Vieil Ami“28, на десет минути от Ил Сен Луи, където обсъдиха отново разговора с родителите на Никол. Руук каза, че не вярва на версията на Лизет и Емил, че Синди се е отказала от мечтата си, за да си почине от напрежението.
— По-добра теория ли имаш? — попита Хийт. — Има ли нещо общо с НЛО, черепни проби и мъже в черно, които причиняват амнезия с фенерчета?
— Знаеш как ме нараняваш, когато се присмиваш на оригиналните ми методи. Гълчи ме, щом трябва, но бъди нежна. Крехък съм като сърне.
— Добре, Бамби — каза тя. — Само че не гледай към дъската, днешният специалитет е еленско.
След като поръчаха, Руук отново се върна на темата.
— Самотният чорап си е все същият — заяви той. — Ако някой цял живот се готви за музикална кариера като майка ти, не се отказва току-така. Все едно някой атлет да тренира за Олимпийските игри и точно преди старта да стане личен треньор. Парите са добри, но след толкова упражнения и жертви…
— Разбирам, но спомни си какво каза Емил за променящите се страсти.
— При цялото ми уважение, това са глупости. Отново ще те насоча към теорията ми за олимпиеца, станал личен треньор. Едното е страст, другото — най-обикновена работа.
— Добре, може да не е било точно страст — каза Хийт, — но нали видя изражението й на снимките? Била е много щастлива и сигурно е печелела толкова много, че не й е било лесно да се откаже. Може би работата се е превърнала в златни белезници.
— Не че темата „белезници“ не подклажда въображението ми, но и това не мога да приема. Такава отговорна млада жена да се превърне в Парис Хилтън в рамките на едно лято? Съмнявам се. — Донесоха салатата му и нейната супа, той хапна малко и продължи: — Смяташ ли, че между нея и този Тайлър Уин е имало нещо?
Хийт остави лъжицата си и се наведе напред.
— Говориш за майка ми.
— Опитвам се да ти помогна да научиш какво се е случило, за да се променят нещата.
— Като правиш доста неприятни намеци.
Именно спокойният и тон го стресна. Както и леденият поглед.
— Да спрем тогава.
— Добра идея.
— Освен това — допълни той, — вече си имаме заподозрян. Надявам се си казала на Роули и Очоа да обявят Райън Сийкрест29 за издирване.
Тя се разсмя и каза:
— И те така реагираха, когато им казах. Явно е използвал фалшиво име, но ще проверят откъде е дошло обаждането миналата неделя.
— Сигурно е едно — някой със сигурност иска да докопа нещо. И тъй като се е обадил след претърсването на дома на Никол в Ню Йорк, явно не го е намерил.
— Стига да става дума за един и същи човек — каза тя.
— Добре, де — подразни я Руук. — Щом държиш да бъдеш обективна по време на цялото разследване, няма да те спирам.
— Донякъде работата ми е да бъда обективна.
— Донякъде — натърти той. Погледът й му подсказа, че отлично го е разбрала, но вместо да реагира, тя се съсредоточи върху супата си.
Лекият ветрец придаваше приятна пролетна топлина на нощта и след като излязоха от ресторанта, Хийт и Руук решиха да не взимат такси и да се приберат пеша до хотела. Минаха по моста до Ил дьо ла Сите, хванати за ръка, като заобиколиха катедралата и Съдебната палата, докато стигнаха до Пон Ньоф30 и застанаха върху една от арките, за да се насладят на отразените в Сена светлини на Париж.
— Ето го и него, Ники Хийт — Градът на светлината.
Тя се обърна и двамата се целунаха. Под тях мина кораб-ресторант, една щастлива двойка на горната палуба им извика „bon soir“ и вдигна наздравица към тях. Те върнаха жеста и Ники каза:
— Невероятно. Не, вълшебно. Какво е тъй различно тук? Въздухът ухае по-добре, храната е несравнима…
— Ами сексът? Споменах ли секса?
— Не си спирал — засмя се тя.
— Кой знае каква е причината? — каза той. — Може да е градът, може да сме ние.
Без да отговаря, Ники се сгуши в него. Руук я прегръщаше, усещайки дъха й върху врата си, но едновременно с това го привличаше хипнотично разливащият се силует на Сена. Тъмните й води течаха под тях — огромна мощ, хваната между дебели каменни стени, замислени така, че да бъдат непробиваеми и да удържат самата природа. Запита се какво ли би станало, ако едната стена се пропука.