Не нагласиха алармата. Вместо това отвориха очи призори, събудени от розова светлина, която се процеждаше под тънкия балдахин от сиви облаци. Руук се плъзна под чаршафа, но тя измърмори:
— Не, този път остани горе при мен — и го дръпна към себе си. После отново правиха любов на фона на камбанения звън и райския аромат, който се носеше от пекарната от другата страна на улицата.
— Като цяло денят не е неподходящ за разследване на убийство — каза Хийт, докато отиваше към банята.
Точно както изчисли Руук, топлите кроасани останаха пресни, докато стигнат от пекарната до еспресо бара, който бе открил вчера следобед. Намериха два свободни стола на плота до прозореца и пиха сок от червен портокал и кафе с мляко, докато наблюдаваха как един бизнесмен на тротоара обръща гръб на вятъра и майсторски си свива цигара.
Ники провери съобщенията и електронната си поща. Твърдо решени да я държат в течение, на края на деня Роуч й бяха докладвали, че са подали молба за засичане на обаждането на Сийкрест до Бернарден. Зъбчатите колела на международната бюрокрация се въртяха бавно, но Роули каза, че им помага Интерпол, което беше добра новина. От Съдебна медицина им бяха обещали резултатите от изследването на отпечатъците по ръкавицата на следващата сутрин, а Айрънс беше казал на Очоа че лично ще се отбие в лабораторията на път за работа. Хийт прибра телефона, после отново го извади, за да провери колко е часът в Ню Йорк и заключи, че е твърде рано да се обади.
— Отдадох се на някои размисли — каза Руук и направи пауза, наясно, че темата е рискована. — Смятам, че вчера получи нещо повече от кутия, пълна със спомени. Интуицията ми подсказва, че имаме нова следа, а именно Тайлър Уин.
— Защо ли не съм изненадана да го чуя?
— Успокой се, спекулирам в съвсем различна посока и го поставям в съвсем друга светлина.
— Нека позная. Вече не е Уилиам Холдън, а Джейсън Бейтман.
— Не е любовник, а шпионин. — Хийт се изсмя. — Изслушайте ме, детектив Хийт. — Руук изчака, докато тя престана да се киска и се наведе към нея, стараейки се погледът му да не излъчва лудост. — „Международен банкер“ ми звучи някак фалшиво. Като „аташе в посолство“ или „правителствен доставчик“. Звучи ми като прикритие.
— Добре… и каква е връзката с майка ми?
— Не знам. — Тя изсумтя и отпи глътка кафе, а Руук повтори: — Не знам.
— Естествено, че не знаеш.
— Не знам! — изсъска той. — Не е ли страхотно?!
Този път очите му наистина се кокореха налудничаво и Ники предпазливо се огледа, но никой не беше забелязал. Дори мъжът отвън, който сам си беше свил цигара, им беше обърнал гръб. Руук я стресна, като я сграбчи за лакътя.
— О, сетих се! — Той щракна с пръсти и посочи към нея. — Тайлър Уин, международен банкер в кавички, е използвал майка ти така, както и измислената си професия. Като прикритие. Преструвал се е, че е неин любовник. — Той замълча. — Забележи, че казах „преструвал се е“. Затова Синди го е зарязала и се е върнала в Щатите, когато се е запознала с баща ти.
Хийт допи кафето си и плъзна едно евро под чинийката.
— Руук, някой трябва да ти го каже. Има разлика между „мисля нестандартно“ и „не съм добре с главата“.
Той я убеждава по целия път по хотела и тя не успя да го обори по един въпрос — че са дошли в Париж, за да проучат промяната в живота на майка й и тъй като Тайлър Уин, шпионин или не, е бил един от факторите, ще допуснат грешка, ако не проверят дали все още могат да говорят с него.
— Тази тема трудна ли е за теб? — попита Руук. Постъпваше хитро, защото дори отговорът да беше „да“, въпросът съдържаше предизвикателство и нямаше начин тя да го отхвърли.
Когато се върнаха в хотела, той се завъртя из стаята, като размишляваше как е най-практично да проучат Тайлър Уин.
— Все още имам някои тайни контакти от времето, когато писах статията за Чечня. Освен това в ЦРУ и АНС ми дължат някоя и друга услуга. Не, почакай… Може би трябва да започнем по-отдалеч и да попитаме първо в посолството… или в Интерпол. От друга страна — бъбреше той, крачейки напред-назад, — това е достатъчно важно, за да се обърнем директно към френския еквивалент на ЦРУ. — Той забеляза, че Ники вади телефона си. — На кого звъниш?
Тя вдигна пръст, за да го накара да замълчи.
— Bonjour, мадам Бернарден? Ники Хийт се обажда. Първо искам да ви благодаря за гостоприемството и за прекрасните снимки. Толкова се радвам, че ми ги дадохте. — Ники кимна и каза: — И на вас. Чудех се дали мога да ви поискам една услуга. Имате ли телефона на Тайлър Уин?