Хийт се усмихна на Руук и записа нещо. Щом затвори, той каза:
— Има и мързеливи начини, ако си падаш по тях. Аз не ги обичам, прилича ми на измама.
Ники вдигна тефтера е номера на Уин.
— Тогава да не му ли звъня?
— Игрички ли ще си играем, или поне веднъж ще подходиш сериозно към случая? — отвърна той.
Тя набра номера и заговори на френски, но човекът, който вдигна, владееше английски. Щом забеляза шокираната й реакция, когато помоли да я свържат с Тайлър Уин, Руук бързо дойде от мястото си до прозореца и седна до нея на леглото.
— Това е ужасно — каза тя, а Руук размаха ръце, безшумно изричайки „Какво?“ като досадно дете. Накрая тя се обърна с гръб, за да се съсредоточи, няколко пъти измърмори „ъ-хъ“, помоли за адрес, който си записа, благодари и затвори.
— Хайде, де, какво е толкова ужасно?
— Тайлър Уин е в болницата — каза Ники. — Опитали са се да го убият.
Руук скочи на крака и се завъртя в кръг.
— Това е най-великата улика на света!
ДЕСЕТ
Шофьорът на таксито знаеше как да стигне до болница „Канар“ в предградието „Булон Биланкур“, едно от най-заможните в Париж. Той хвърли един поглед към двойката на задната седалка и поиска да знае дали е нещо спешно. Те отговориха едновременно — тя с „не“, той — с „да“ и Руук я попита, слагайки ръка на ухото си:
— Какво точно каза, че е състоянието на Уин според икономката му?
— Огнестрелна рана с опасност за живота.
Тя се замисли върху думите му и каза на шофьора:
— Закарайте ни възможно най-бързо.
Движението обаче имаше други планове за тях. Освен обилни запаси от чар и романтика, Париж си имаше сутрешно задръстване. Шофьорът не спираше да бърника радиото, преминавайки от една станция с френски хип-хоп и електронен денс на друга, но бързият ритъм не съвпадаше със скоростта на придвижването им. Когато колата пропълзя покрай табела, на която пишеше „Булонски лес — 10 км“, той попита:
— Вече посетихте ли Булонския лес? Голяма красота, много е подходящ за романтични разходки. Също като Сентръл Парк и Ню Йорк.
После отново усили музиката.
— Страхотно име — каза й Руук. — Всъщност смятам да озаглавя следващия роман на Викория Сейнт Клеър „Le Chateau du Bois de Boulogne“. Което — поправи ме, ако греша — буквално означава „Замък от дърво и измишльотини“31. Убеден съм, че ще се продава като топъл хляб в Европа.
Болницата беше точно до магистрала А-13, в тих квартал, пълен с медицински и зъболекарски кабинети. „Канар“ беше учудващо малка, само на четири етажа, и приличаше повече на скъпа частна клиника, отколкото на градска болница.
— Ето какво осигуряват парите — отбеляза Руук, докато минаваха край подстриганите храсти и палмите в саксии на път към входа. — Повярвай ми, тук в спешното няма да видиш нито един бездомник. На бас, че дори подгряват подлогите.
Ники отбеляза, че при посещението у семейство Бернарден цветята бяха установили добър тон, така че двамата спряха пред магазинчето във фоайето. След няколко минути, въоръжени с букет увити в целофан божури, те минаха покрай охраната, без да спират и взеха асансьора до втория етаж. По пътя нагоре тя каза:
— Не, че се оплаквам, но съм изненадана, че не поискаха да запишат кои сме.
— Заради божурите е. Опитът ми като разследващ журналист показва, че охраната почти никога няма да те спре, ако носиш нещо. Цветя, клипборд… Съвсем елементарно става, ако ядеш, особено от хартиена чиния.
— Стая 203 — каза тя, поглеждайки записките, които бе нахвърляла в хотела. Щом завиха зад ъгъла, пред вратата на 203 ги посрещна униформен полицай. Хийт сръчка Руук в ребрата:
— Случайно да си носиш хартиена паница с боб?
Полицаят им каза (на френски), че не се допускат посетители. Ники отговори, също на френски, че е говорила с икономката на г-н Уин, която я е уверила, че може да го види.
— Идваме отдалеч — каза Руук, — а страната ви ужасно ни харесва.
Ченгето го изгледа с презрение и каза „Allez“32, а видът му подсказваше, че няма нищо против да се поразходи и да наруши монотонния си режим, ако се налага. Хийт му показа картата и полицейската си значка, за да наложи професионален тон, а местното ченге внимателно ги разгледа, стрелкайки изпод шапката си ту нея, ту снимката. Като говореше бързо и свободно, Ники обясни, че майка й, Синтия Хийт, е била много близка с „чичо Тайлър“ и че стрелбата по него може да е свързана с убийство, което разследва в Щатите. Полицаят изглеждаше заинтригуван, но не се трогна, докато от отворената врата на стаята се разнесе слаб старчески глас:
31
Игра на думи — Руук оприличава