— О, какво ли не бих дал — отвърна той, а тя потупа устните си с капачката на химикалката, изчерпала обичайните варианти. — След филма пийнах малко. Възможно е да съм карал несръчно и някой на пътя да е побеснял.
Звучеше нереалистично. Не само, че и двамата го знаеха, но това й приличаше на опит за отвличане на вниманието, сякаш Уин го беше споменал, за да се опита да приключи с темата.
— Ами наемен убиец? — попита Руук. В началото Хийт не остана доволна от директността му, но размисли, когато видя реакцията на възрастния човек.
— Моля?!
— Поръчково убийство. На мен на това ми прилича. Защо някой би решил да купи смъртта ви? И то с такава категоричност?
Ники трябваше да признае, че Руук лавира много сръчно, като настоява, без да притиска жертвата и оставя намеците да свършат важната работа. Казваше му „И аз разбирам, и вие разбирате“, без да изрича думите.
— Това би било необичайно, г-н Руук — отвърна той, без да отрича възможността.
— Да, за банкер — международен инвеститор — върна топката Руук. Уин също играеше внимателно, така че той каза само: — Би било доста необичайно да поръчат един най-обикновен банкер инвеститор.
Двамата дълго се гледаха, сякаш се опитваха да установят кой ще премигне пръв. Направи го Тайлър Уин.
— Ефрейтор Бержерон — каза той и когато полицаят надзърна иззад жълтата завеса, продължи: — Бих желал да говоря насаме с приятелите си. Бихте ли намерили вода за тези цветя, ако обичате? На излизане затворете вратата.
Полицаят се поколеба, но направи каквото му наредиха.
Старецът затвори очи и толкова дълго мисли в пълно мълчание, на фона на ритмичното пиукане на апаратурата, че накрая те се зачудиха дали не е задрямал. Тайлър Уин обаче прочисти отново гърдите си и започна своя разказ.
— Ще споделя това с вас, защото не засяга само мен, а и майка ви. — При тези думи сърцето на Ники подскочи. Тя не посмя да го прекъсне и само кимна окуражително. — След тези няколко минути с вас, Ники, ясно си личи, че вие не само ще бъдете дискретна, но и че на този етап от живота ми, без никаква… структура… която да ме пази, аз нямам причини да бъда наивен, когато избирам към кого да проявя лоялност.
Щом той спомена думата „дискретност“, Хийт остави химикалката и сложи ръка върху тефтера си. Руук остана неподвижен, със скръстени ръце.
— В продължение на много години, когато бях млад и по-полезен… — Той направи пауза, след което изплю камъчето. — Аз помагах на страната си посредством скрити методи. Ако трябва да го кажа ясно, бях шпионин. На ЦРУ. — Руук изсумтя, пораздвижи се и кръстоса глезени. Уин наклони глава към него и каза: — Вие се бяхте досетили за това, разбира се. Поредната причина да се откажа от измислиците. При шпионажа почти всичко опира до това, както знаете. Измислици. Разчитаме много повече на плаща, отколкото на кинжала, измисляхме си истории и ги живеехме. Прав сте, това, че бях изпратен в Европа като банкер инвеститор беше отличен камуфлаж. По-важното е, че ми осигури достъп до места, където трябваше да събирам сведения. Направиш ли хората богати, вратите сами се отварят и никой не задава твърде много въпроси за теб. — Той отново се обърна към Ники. — Отговарях за нещо, което шефовете в Лангли наричаха моята „мрежа от бавачки“. Причината беше, че в началото ми хрумна необичайна идея. Докато развивах бизнеса, зад който се прикривах, се бях запознал с най-различни влиятелни хора, така че започнах да вербувам бавачки и да ги пращам по домовете на дипломатите и други интересни обекти, за да ги шпионират и да ми донасят. Единствено резултатите надминаваха простотата на идеята ми. Бавачките имаха отличен достъп до живота на хората, които разследвах. Влезеха ли веднъж в домовете им, те не просто слушаха, но и поставяха микрофони и правеха снимки — понякога за да събират информация, а друг път — за изнудване. — Той се усмихна на Ники. — Виждам, че сте ме изпреварили. Вече знаете какво ще ви кажа, нали?
Тя усещаше как по гърдите и гърба й там, където се бе облегнала на стола, избиват капчици пот.
— Така мисля.
Гласът й не приличаше на нейния.
— Директорът беше толкова доволен от тайните, които научавах, че ми нареди да разбера още. Помнете, че говорим за седемдесетте години, Студената война не беше приключила. Трябваше да мислим за Виетнам, ИРА и Берлинската стена, Карлос Чакала отвличаше министри от ОПЕК във Виена, в Москва течаха преговорите за ограничение на стратегическото въоръжение, гръцката монархия бе свалена, в САЩ започнаха да се събират комунистически китайски подривни групи… а повечето от играчите рано или късно минаваха през Париж. Хитрото беше, че можех да увеличавам шпионската мрежа, като пращам не само бавачки. Добавих иконом, после — готвачи и учители по английски и да, Ники, учители по музика. Една от съученичките на майка ти, Никол Бернарден, ми свърши чудесна работа като шпионин и едно лято ми помогна да вербувам майка ти.